3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
С., 14.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1796 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 461 от 29.07.2010 г. по гр.д. № 582/2008 г. на С. градски съд е оставено в сила решение от 26.11.2007 г. по гр.д. № 1177/2007 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), предявен от С. Д. Е. от[населено място] за признаване на установено съществуването на наемно правоотношение със С. община,[населено място] по отношение на апартамент № 171 в бл. 84, вх.3 на [жк],[населено място]. В решението е прието за установено, че със заповед от 1973 г., издадена на основание чл. 22 и чл. 23 ЗНО (отм.) в процесния апартамент е бил настанен У. У. Т. с двучленно семейство при определен месечен наем. Със заповед от 1993 г., в процесното жилище е била настанена и А. М. Т., съпруга на У. Т.. У. Т. е починал през 1985 г., а през 1990 г. е починала и А. Т.. Ищцата С. Е. е била до 1995 г. в брак[населено място], син на Р. М. и внук на А. М. Т.. От 1988 година ищцата се е установила да живее в процесното жилище, ползването на което и е било предоставено с бракоразводното решение по гр.д. № 2177/1993 г. на С. районен съд. Жилището е частна общинска собственост, за ползване на която след 1998 година ищцата е заплащала обезщетения, без да е сключван договор за наем. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) е неоснователен, тъй като между страните не е възникнало наемно правоотношение; бракоразводното решение, определящо право на ползване на семейното жилище не създава права на ищцата спрямо общината, каквито права не са възникнали и от факта на ползване на жилището в периода след 1988 година.
Касационна жалба против решението на С. градски съд е постъпила от С. Д. Е. от[населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, по обуславящите изхода на делото въпроси за наемните правоотношения по отношение на имоти частна общинска собственост и в частност дали членовете на домакинството на титуляра на наемното правоотношение, които не са посочени в наемния договор се ползват след смъртта на титуляра от наемния договор.
Ответникът С. община, район „И.” счита, че касационната жалба не сочи основание за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът ползват ли се членовете на домакинството на титуляра на наемното правоотношение и след смъртта му не е обуславящ изхода на делото. Извън обстоятелството, че ищцата не е член на семейството на титуляра на наемното правоотношение по настанителна заповед от 1973 г., издадена на У. У. Т., тъй като е извън кръга на лицата по чл. 7, т.3 ППЗНО, то този въпрос е и неотносим към претенцията за установяване на съществуващо наемно правоотношение предвид разпоредбата на §7, ал.1 ПЗР ЗОбС, съгласно който наемното правоотношение за имоти частна общинска собственост, възникнало до 01.06.1996 г. запазва действието си до края на договорния срок, но не повече от три години от влизане в сила на ЗОбС или най-късно наемното правоотношение следва да се счита за прекратено с изтичане на тригодишния срок по § 7, ал.1 ПЗР ЗОбС – след 01.06.1999 г. правата по наемния договор са погасени по силата на закона. При липса на доказателства за сключен след тази дата договор за наем със С. община, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 228 ЗЗД са и формираните във въззивното решение изводи, че държането на имота и заплащане на обезщетения за ползването му не сочат наемно правоотношение, както и че предоставеното ползване по силата на бракоразводно решение е непротивопоставимо на собственика на имота.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 7 ГПК, на ответника на касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на минималното адвокатска възнаграждение от 150 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 29.07.2010 г. по гр.д. № 582/2008 г. на С. градски съд.
ОСЪЖДА С. Д. Е. от[населено място], [жк], бл. 84, вх.3 с Е. [ЕГН] да заплати на С. община, район „И.” сумата 150 (сто и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: