3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 04.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1748 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 90 от 07.02.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г. на В. апелативен съд е потвърдено решение № 57 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 438/2009 г. на В. окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от С. С. С. от[населено място] против Х. Г. Х. от[населено място] и К. Г. Х. от[населено място] за признаване на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот в[населено място], местността „Абатко”, ПИ 10135.2586.96 с площ от 1, 215 дка. В решението е прието за установено, че ищецът С. С. С. е придобил процесния имот чрез доброволна делба от 10.08.1998 г. Ответникът Х. Г. Х., по време на брака си с ответницата К. Г. Х. е закупил същия имот с договор по нот. акт № 4 от 20.01.2009 г. от И. Б. Т. и Р. К. Т., двамата от[населено място] , област С.. И. Б. Т. се е легитимирал като собственик на имота с договор по нот. акт № 125/2008 г., при сключване на който, действайки като пълномощник на ищеца С. С. С. при условията на чл. 38 ЗЗД е прехвърлил имота, договаряйки със себе си. Прието е за установено, че представеното от И. Б. Т. пълномощно № 2118 от 15.04.2008 г. за изповядане на сделката по нот. акт № 125/2008 г. не е подписано от ищеца С. С. С.; че сделката е недействителна като сключена без представителна власт, без да е потвърдена от лицето, от името на което е сключен договора, предвид което непротивопоставима на ищеца е и последващата сделка по нот. акт № 4 от 20.01.2009 г., с която ответниците са закупили процесния имот от несобственик.
Касационна жалба против решението на В. апелативен съд е постъпила от Х. Г. Х. и К. Г. Х.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: законосъобразно ли е да бъде прогласена за нищожна сделка, което е унищожаема. Посочени са решение № 203 от 23.06.1995 г. по гр.д. № 1336/1995 г. на Второ гражданско отделение; решение № 1119 от 28.05.1974 г. по гр.д. № 643/1974 г. на Първо гражданско отделение и решение № 2492 от 21.10.1964 г. по гр.д. № 1467/1964 г. на Върховния съд на Република България. Поддържа се, че въпросът за разграничението между нищожна и унищожаема сделка е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по процесуалните въпроси, които след уточнението им се свеждат до: следва ли в хода на съдебното производство да се съберат всички релевантни за спорното право факти и следва ли тези факти да се обсъдят в съдебното решение.
Ответникът по касационната жалба С. С. С. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния съд, обективирана в посочените съдебни актове е неоснователен. Съгласно решение № 203 от 23.06.1995 г. по гр.д. № 1336/1995 г. на Второ гражданско отделение и решение № 2492 от 21.10.1964 г. по гр.д. № 1467/1964 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд, дарението на чужд имот не е нищожно и не подлежи на унищожаване, а собственикът на имота може да защити правото си чрез иск за собственост. В съответствие с така установената практика, въззивният съд не е изследвал действителна ли е придобивната сделка на ответниците, а в производството по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК е приел, че сделката е непротивопоставима на ищеца, собственик на имота, тъй като ответниците са придобили от несобственик. Не е налице и твърдяното противоречие с правните изводи, формирани в решение № 1119 от 28.05.1974 г. по гр.д. № 643/1974 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд, съгласно което подписът върху документа, имащ удостоверително значение за изразеното в него волеизявление, може да се изпише и по начин, който не съответства на обикновения, типичен стереотип на полагането му. Извън обстоятелството, че приетото в решението е неотносимо към повдигнатият правен въпрос за действителността на разпоредителна сделка с чужда вещ, то липсва и противоречие с формираните в решението изводи относно липсата на пълномощно от собственика на имота. Формираният във въззивното решение извод за липса на упълномощаване е изведен от доказателствата, сочещи, че подписът на упълномощител върху пълномощно № 2118 от 15.04.2008 г. не е положен от ищеца С. С. С. – извод, формиран въз основа на заключение на графологическа експертиза, отричаща автентичността на подписа не поради отклонението му от обичайния стереотип, прилаган от автора, а поради съществените различия между значими устойчиви признаци, в т.ч. обработеност, изключващи възможността подписът да е положен от соченото за автор лице.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по повдигнатия от касаторите въпрос за разграничението между нищожна и унищожаема сделка, който не е обуславящ изхода на делото. Въпросът за формата на недействителност на легитимиращата праводателите им сделка не рефлектира върху съществените за иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК въпроси – собственик ли е ищецът на процесния имот и имат ли ответниците противопоставими права. Недействителността на сделката на праводателите им, независимо от формата на тази недействителност, не променя извода, че ответниците са придобили от несобственик, поради което придобивното им основание е непротивопоставимо на действителния собственик на имота.
Неоснователен е и въведеният от касаторите довод за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалните въпроси: следва ли в хода на съдебното производство да се съберат всички релевантни за спорното право факти и следва ли тези факти да се обсъдят в съдебното решение. В съответствие с установената практика, съдът е допуснал всички относими към спорното право доказателства, искане за което е било заявено от страните своевременно и е обсъдил в съответствие с чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК всички доказателства и заявени от страните доводи. В съответствие с чл. 226, ал. 1 ГПК, въззивният съд не е допуснал искане за повторна графологическа експертиза, каквото не е било заявено своевременно в първоинстанционното производство – при приемане на експертното заключение в съдебно заседание на 12.11.2009 г., ответниците не са заявили възражение за неяснота, непълнота, необоснованост или неправилност на експертното заключение, предвид което въведеното във въззивното производство доказателствено искане е оставено без уважение в съответствие с правилата за преклузия на чл. 266, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 07.02.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: