3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1235
София, 26.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 865 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 328 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 53/2010 г. на П. апелативен съд е потвърдено решение № 1960 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1597/2009 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от П. А. М. от гр. А. против К. Н. М. от гр. А.. В решението е прието за установено, че на 16.03.2001 г. между страните е бил сключен договор за заем, обективиран в нот. акт № 74, нот. дело № 219/2001 г., в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника сумата 40000 лева при срок за връщане 15.06.2001 г. На 09.03.2009 г., ищецът – заемодател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. № 233/2009 г. на А. районен съд и издадена заповед за незабавно изпълнение. Ответникът заемополучател е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи посочената сума. Прието е, че направеното в хода на исковото производство възражение за изтекла погасителна давност е основателно, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Доводът за прекъсване на давността при условията на чл. 116, б. “а” ЗЗД чрез признаване на вземането в хода на производството по гр.д № 513/2004 г. на А. районен съд е счетен за неоснователен, тъй като по делото липсват изявления на заемополучателя или негов пълномощник за признаване на дълга по договора за заем от 16.03.2001 г.
Касационна жалба против решението на П. апелативен съд е постъпила от П. А. М. от гр. А.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК предвид значимостта на обуславящия изхода на делото въпрос: прекъсва ли се погасителната давност с признаване на вземането от длъжника и следва ли да се зачита признание на вземането, направено в рамките на друг съдебен процес – въпрос, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. Н. М. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос: прекъсва ли се погасителната давност с признаване на вземането от длъжника и следва ли да се зачита признание на вземането, направено в рамките на друг съдебен процес не е от значение за точното приложение на чл. 116, б. “а” ЗЗД. По въпроса е налице установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 116, б. “а” ЗЗД, съгласно която признаването на дълга е изявление на длъжника, с което пряко и недвусмислено заявява, че е задължен на кредитора; признаването на задължението може да бъде изразено и в конклудентни действия, изразяващи се в поведение на длъжника, с което, макар и не изрично, се манифестира волята на същия да потвърди факта на съществуването на дълга – действия, от които по един безспорен начин да може да се заключи, че длъжникът признава съществуването на задължението. Признанието на дълга може да бъде направено и от пълномощник, който обаче е изрично овластен от длъжника да заяви, че дълга се признава. В съответствие с така установената практика, въззивния съд е приел, че в хода на производството по гр.д № 513/2004 г. на А. районен съд не е заявено признание на дълга по договор от 16.03.2001 г. нито от длъжника К. Н. М., нито от негов представител, упълномощен да заяви признание на дълга; че лицето Е. М. не е била упълномощена да направи признание на дълга по договор за заем от 16.03.2001 г., а изявленията, съдържащи се в писмо до съда от 25.01.2005 г. съдържат изявления за възникване на задължения за К. М., но не и признаване на съществуващо вземане в полза на ищеца П. А. М.; че такова признание не се съдържа и в изявленията на процесуалния представител на К. М. по гр.д. 513/2004 г. – адвокат В. Д.; че представянето по делото на нот. акт № 74/2001 г. не съставлява признание за съществуване на вземането, възникването на което е удостоверено с акта.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 53/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: