4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
С., 02.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 866 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 32 от 22.03.2011 година по гр.д. № 30/2011 година на Разградски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. И. И. от [населено място] против Районна прокуратура [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 41 от 02.08.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и е уважен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74 КТ, предявен от Районна прокуратура исперих за прогласяване недействителност на клауза относно срока на трудов договор от 19.04.2010 г. В решението е прието, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „ призовкар” при условията на чл. 68, ал.1, т. 4 КТ – за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. След провеждане на конкурса длъжността е била заета от лицето М. Я., спечелило конкурса, а трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, т.8 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно след валидно проведен конкурс за заемане на длъжността. Приел е, че общите условия за допускане на кандидатите до конкурс и реда на неговото провеждане са спазени, а решението на конкурсната комисия не е предмет на съдебен контрол. Приел е, че клаузата в допълнително споразумение от 19.04.2010 г., с която трудовото правоотношение с ищцата е изменено в безсрочно е недействителна, тъй като длъжността съдебен призовкар, по силата на чл. 343, ал.1 ЗСВ може да бъде заета само след провеждане на конкурс.
Касационна жалба против решението на Разградски окръжен съд е постъпила от И. И. И. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдът да се произнесе доколко конкурсната комисия е компетентна да определи критериите за преценка на качествата на кандидатите и извършеното оценяване реално ли е; трансформира ли се трудовото правоотношение по чл. 68, ал.1, т.4 КТ в безсрочно при постигната между страните договореност за това и следва ли съдът да извърши пълна проверка на проведения конкурс, за да зачете последиците му, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решения № 796 от 22.07.2004 г. по гр.д. № 1723/2002 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 840 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 3405/2008 г. на ІV г.о. ВКС и определения по чл. 288 ГПК, с които е допуснато касационно обжалване на въззивни решения: № 77 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 3405/2008 г. на ІІ г.о. и № 296 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид разрешаване на въпроса може ли съдът да зачете последиците на невлязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл. 74 КТ, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Районна прокуратура [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Разградски окръжен съд.
Въпросите следва ли съдът да се произнесе доколко конкурсната комисия е компетентна да определи критериите за преценка на качествата на кандидатите; реално ли е извършеното от комисията оценяване и следва ли съдът да извърши пълна проверка на проведения конкурс, за да зачете последиците му са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, израз на която е и приложеното към касационната жалба решение № 796 от 22.07.2004 г. по гр.д. № 1723/2002 г. на ІІІ г.о. ВКС, съдът е приел, че преценката на комисията за провеждане на конкурс за качествата на кандидатите и извършването на оценяването им не подлежат на съдебен контрол; че преценката на комисията на професионалните и други, необходими за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност, поради което въведените в тази връзка доводи от уволнения на основание чл. 325, т.8 КТ служител не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното, не е налице и твърдяното противоречие с решение № 331 от 19.05.2010 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд (определение № 296 от 27.03.2009 г. по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване), съгласно което съдът следва да обсъди всички доказателства и доводите на страните.
В съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. приложеното към касационната жалба решение № 840 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 3405/2008 г. на ІV г.о. е и формираният в решението извод, че когато длъжността е обявена за конкурсна от закон, то времетраенето на трудовото правоотношение, възникнало по чл. 68, т.4 КТ е до сбъдване на предвиденото в закона условие – успешното провеждане на нов конкурс и определяне на дата за встъпване в длъжност на лицето, спечелило конкурса; че клауза за трансформиране на трудовото правоотношение в безсрочно е недействителна, тъй като е в нарушение на нормата на чл. 90, ал.3 КТ, съгласно която до провеждане на конкурса длъжността може да бъде заета само със срочен трудов договор по чл. 68, ал.1, т.4 КТ.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса може ли да се зачете решението по инцидентния установителен иск по чл. 74 КТ при разрешаване на спора за незаконно уволнение. По процесуалноправния въпрос може ли претенция по реда на чл. 74, ал. 2 от Кодекса на труда да бъде предявена при условията на чл. 212 ГПК в рамките на оспорване на законността на уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ, Върховният касационен съд се е произнесъл с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК ( решение № 581 по гр.д. № 869 за 2009 г. на ІV ГО; решение № 650 по гр.д. № 1573 за 2009 г. на ІІІ ГО. ВКС и решение № 117 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 525/2010 г. на ІV г.о. ВКС), съгласно които недействителността на трудов договор (или отделни негови клаузи) може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор; страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудов договор и на последиците й, тъй като те се прилагат в отношенията им само след като съдът я е обявил по предвидения за това ред в КТ – с диспозитива на решението или при зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с възражение от страните.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 22.03.2011 година по гр.д. № 30/2011 година на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: