3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 14.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. ч.гр. д. № 38 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 444 от 19.11.2010 г. по ч.гр.д. № 241/2010 г. на С. окръжен съд е потвърдено определение № 3402 от 26.10.2010 г на С. окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 1686/2010 г.
Срещу определението на С. окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 1883 от 20.12.2010 г., подадена от Д. В. Г. от[населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 193 ГПК вр. с чл. 124, ал.4 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1686/2010 г. на С. районен съд е образувано по искова молба, с която Д. В. Г. от[населено място] е предявила против О. общежитие за средношколци „Младост”,[населено място] иск за установяване неистинността на констативен протокол № 935 от 15.07.2009 г. и доклад № 2355 от 17.07.2009 г. С определение № 3402 от 26.10.2010 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
С определение № 444 от 19.11.2010 г. по ч.гр.д. № 241/2010 г. на С. окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото. Въззивният съд е приел, че документите, предмет на предявения иск по чл. 124, ал.4 ГПК са били представени като доказателства по гр.д. № 2252/2009 г. на С. районен съд с предмет трудов спор, приключило с влязло в сила съдебно решение, с което предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е бил отхвърлен като неоснователен. Документите не са били оспорени своевременно в хода на производството по гр.д. № 2252/2009 г., поради което за ищцата липсва правен интерес от установяването на неистинността им в производство по чл. 124, ал.4 ГПК. Прието е, че липсва и правен интерес от иска и с оглед евентуално производство по отмяна на влязлото в сила решение по трудовия спор,
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на С. окръжен съд. Обуславящият изхода на делото въпрос относно правния интерес от иск за установяване неистинността на документи, които са били представени по дела, приключили с влезли в сила актове е разрешен с определение 444 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 309/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 273, ал.3 ГПК. Обжалваното въззивно определение е съобразено с установената съдебна практика по приложението на чл. 193 ГПК вр. с чл. 124, ал.4 ГПК, съгласно която при действието на ГПК от 2007 г. страната може да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен – чл. 193, ал.1 ГПК; когато страната пропусне тази възможност, тя губи възможността да се позове на неистинността в това производство освен ако неистинността е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК. Страната може да предяви иск по чл. 124, ал.4 ГПК само ако има друг правен интерес от установяването на неистинността на документа, тъй като предявяването на този иск не е основание за спиране на производството по делото, нито решението по този иск е основание за неговата отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК – и при тази законова уредба основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е влязлата в сила присъда по наказателно дело и влязлото в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК.
Независимо от изложеното, в конкретният случай повдигнатият въпрос не е и обуславящ изхода на делото, тъй като документите, чиято истинност е предмет на предявения иск по правната си същност съставляват частни свидетелствуващи документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, поради което иск за установяване неистинността на частния документ е недопустим. Оспорването на верността на документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. Защитата срещу материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на изискванията за оспорване истинността им, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а при оспорването им, съдът извършва проверка на истинността на документа, преценявайки го с оглед всички, събрани по делото доказателства.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въведените с частната касационна жалба доводи за процесуален пропуск на довереника на страната – изложените твърдения не касаят въпроси, свързани с процесуални действия на съда, а са относими към отношенията на мандат между жалбоподателката и процесуалния и представител.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 444 от 19.11.2010 г. по ч.гр.д. № 241/2010 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: