3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 15.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1668 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 591 от 06.07.2010 година по гр.д. № 582/2010 година на П. апелативен съд е потвърдено решение № 405 от 23.03.2010 г. по гр.д. № 3001/2009 г. на П. окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ЗОДОВ, предявен от Б. К. А. от[населено място] против П. на Република България,[населено място] за сумата 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на незаконно обвинение по чл. 202, ал.2, т.1 вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 430/2008 г. на П. окръжен съд, ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в безпокойство и притеснения, продължили около пет години; бил е злепоставен сред близките си и в обществото, което му е причинило тежки морални страдания и е дало негативни отражения на психиката му. Приел е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува на обезщетение в размер на 25000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на П. апелативен съд е постъпила от П. на Република България чрез П. апелативна прокуратура. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по приложението на чл. 188 ГПК, както и по въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Приложени са решение № 1599 от 22.06.2005 година по гр. дело № 876/2004 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 48 от 04.02.2004 година по гр. дело № 2041/2002 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на П. апелативен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с т.11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и установената съдебна практика при определяне на обезщетения за неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с установената практика, съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди, каквито обстоятелства са продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършване на което лицето е било незаконно обвинено; отражението на извършените от правозащитните органи действия върху психиката на незаконно обвинения; страничните и всички съпътстващи ежедневието му негативни явления, свързани с незаконно обвинение. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че незаконно предприетото наказателно преследване е продължило от 19.10.2004 г. до 21.05.2009 г., т.е. за период от около пет години, през който период ищецът е бил подложен на постоянен стрес, отразил се тежко на емоционалното му състояние; съобразил се е с обществения статус на незаконно обвиненото лице и отражението на проведеното следствие върху ежедневните му контакти в обществото; негативните му изживяванията, дали пораженията върху и върху психиката му.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените към касационната жалба съдебни решения, в които обезщетението е определено при условията на чл. 52 ЗЗД съобразно обстоятелствата, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди за всеки конкретен случай.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 188 ГПК (отм.). Независимо, че производството по делото е проведено по реда на ГПК от 2007 г., то съдебният акт е съобразен с практиката по точното приложение на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съгласно която съдът преценява доказателствата по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, основавайки решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 591 от 06.07.2010 година по гр.д. № 582/2010 година на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: