3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 17.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1120 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3287/2008 г. на Софийски градски съд, Четвърти „Б” състав на въззивно отделение е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Д. Д. Х. от гр. П. против ДП „Български спортен тотализатор”, гр. София за присъждане на сумата 1200 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. В решението е прието за установено, че на 29.10.2003 година, ищцата Д. Д. Х., работеща по трудов договор като „касиер-приемчик” в ДП „Български спортен тотализатор”, районна дирекция гр. Благоевград, е претърпяла трудова злополука, при което е получила многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица; била е оперирана, извършено е било кръвно наместване и стабилизация с метална плака и винтове и поставена гипсова имобилизация за срок от три месеца. Увреждането е причинило на ищцата сериозни болки и страдания, ограничение в подвижността на долния десен крайник, съответно – временна нетрудоспособност и неудобства в ежедневното обслужване, съобразявайки което съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от ДП „Български спортен тотализатор”, гр. София. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос относно пасивната материалноправна легитимация на касатора се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въпросът е изведен във връзка с поддържаният довод, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало с организационно и икономически обособена структура на ДП „Български спортен тотализатор”, каквато е районната дирекция гр. Благоевград, която съгласно §1, т.1 ДРКТ е работодател на увредената служителка и надлежна страна в трудовия спор.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Х. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът относно материалноправната легитимация на касатора не е обуславящ изхода на делото. Действително, съгласно § 1 ДРКТ, работодател е всяко организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, тези структурно обособени образувания притежават специална правосубектност да участвуват като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо тях решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура са включени. Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено “работодател” по смисъла на § 1 ДРКТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Участието на юридическото лице, в чиято структура е „рабодоталелят” по смисъла на §1, т.1 ДРКТ като страна в процеса не е в нарушение на закона, тъй като правните последици на решението, постановено по отношение на негов клон, дирекция или друга обособена единица, настъпват в правната сфера на юридическото лице.
Ето защо, въпросът дали районните дирекции на „Български спортен тотализатор”, които според устройствения му правилник се създават и закриват с решение на управителния съвет по предложение на изпълнителния директор, могат да участват в процеса в качеството си на работодател по силата на § 1, т.1 ДРКТ, е без правно значение, след като решението е постановено спрямо юридическата личност.
Въпросът за приложението на чл. 61 , ал.2 КТ не е относим към правния спор. Въпросът за материалноправната легитимация на ответника по трудов спор във връзка с трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ възниква, когато сключването на трудовия договор с по-горестоящия спрямо работодателя орган е по силата на закон или акт на М. съвет, каквато хипотеза не е налице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3287/2008 г. на Софийски градски съд, Четвърти „Б” състав на въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: