3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 20.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 669 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 8 от 01.02.2011 година по гр.д. № 1839/2010 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 1301 от 21.09.2010 г. по гр.д. № 270/2010 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. Д. Ч. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 41 от 17.11.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Уволнението е било извършено след реално съкращаване на щатната бройка за изпълняваната от ищеца длъжност „касиер, счетоводство”; че новосъздадената длъжност „отчетник, финанси” е с различни трудови функции от тези на съкратената, поради което за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Прието е, че при извършване на уволнението не е нарушена и предварителната закрила по чл. 333, ал.3 КТ, тъй като уволненият служител е председател на синдикална организация, която не е структура на териториално, отраслово или национално ниво, предвид което не може да бъде взето съгласие на синдикален орган, определен от съответната висшестояща организация.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от И. Д. Ч. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че обуславящият изхода на делото въпрос ползва ли се със закрила председател на синдикална организация в предприятието, която организация не е структура на териториално, отраслово или национално ниво и който орган следва да даде съгласие за уволнението е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се, че по въпроса извършено ли е реално съкращаване на щата и задължен ли е работодателят да извърши подбор, когато на мястото на съкратената длъжност е открита нова с идентични или сходни трудови функции, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение по гр.д. № 301/2008 г. на Ловешки окръжен съд и решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 791/2007 г. на Софийски апелативен съд, съгласно които подборът по чл. 329, ал.1 КТ е задължителен, когато съкращаването на щата засяга една от няколко идентични щатни длъжности.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд.
Въпросът ползва ли се със закрила председател на синдикална организация в предприятието, когато организацията не е структура на териториално, отраслово или национално ниво и който орган следва да даде съгласие за уволнението не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 333, ал.3 КТ предварително съгласие за уволнението на член на синдикално ръководство се дава от синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на съответната висшестояща синдикална организация или закрилата е приложима спрямо синдикалното ръководство на организация, която е част от организационна структура на териториално, отраслово или национално ниво. Текстът на закона урежда предварителната закрила изчерпателно и точно, поради което предпоставките за тълкуването му при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не са налице.
Д. за разрешаването на въпроса относно реалното съкращаване на щата в противоречие с практиката на съдилищата е неоснователен. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл № 498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато в комплекса от трудови функции на новоткритата длъжност са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че съкращаването на щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност е реално, тъй като основните и трудови функции са премахнати, а тези за новосъздадената длъжност са с различно съдържание.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие с практиката на съдилищата по въпроса кога подборът по чл. 329, ал.1 КТ е задължителен за работодателя. В съответствие с приложените решения по гр.д. № 301/2008 г. на Ловешки окръжен съд и решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 791/2007 г. на Софийски апелативен съд, въззивният съд е приел, че подборът по чл. 329, ал.1 КТ е задължителен, когато съкращаването на щата засяга една от няколко идентични щатни длъжности; че новосъздадената длъжност „отчетник, финанси” не е идентична с длъжността „касиер, счетоводство”, поради което за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор. В съответствие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 291 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика) въззивният съд е извършил преценката за идентичност на трудовите задължения, изхождайки от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността; от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 240 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 01.02.2011 година по гр.д. № 1839/2010 година на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Ч. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на жалба [фирма], [населено място] сумата 240 (двеста и четиридесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: