3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С., 27.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 36 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 11828/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 12.08.2011 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е върната въззивна жалба вх. № 1041980 от 27.12.2010 г., подадена от [фирма] [населено място] против решение от 07.12.2010 г. по гр.д. № 28762/2009 г. и е оставена без уважение молба на [фирма] за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба, подадена от [фирма] [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос редовно ли е връчване на съобщение, извършено лично на страната, когато тя има пълномощник по делото, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и че по въпроса по приложението на чл. 39, ал.1 ГПК е налице противоречива практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 530 от 26.09.2011 г. по ч. гр.д. № 452/2011 г. на ІV г.о. и определение № 518 от 31.10.2011 г. по ч. гр.д. № 357/2011 г. на І г.о.
Ответникът по частната касационна жалба К. Н. Л. счита, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Решение № ІІ-74-156 от 07.12.2010 г. по гр.д. № 28762/2009 г. на Софийски районен съд, 74 състав е обжалвано с въззивна жалба вх. № 1041980 от 27.12.2010 г., подадена от [фирма] [населено място]. С разпореждане от 10.01.2011 г. съдът е оставил производството по въззивната жалба без движение с указание до страната да внесе в седмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 164, 64 лева. Съобщение с указанията на съда е връчено на [фирма] на 28.02.2011 г. чрез юрисконсулта на банката. С молба от 09.03.2011 г., пълномощникът на [фирма] адвокат Р. Г. е поискал възстановяване на срока за внасяне на дъражвна такса, тъй като съобщението не е било изпратено до него, а лично до страната. С определение от 12.08.2011 г., Софийски районен съд е върнал въззивната жалба на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК и е оставил без уважение молбата на [фирма] за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса.
Определението е потвърдено с определение от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 11828/2011 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на частната жалба не са изпълнени своевременно, поради което чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е приложен законосъобразно. Приел е, че съобщаването на указанията на съда лично на жалбоподателя е редовно, поради което не са налице предпоставки за възстановяване на срока за обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Въпросът редовно ли е извършено връчване на съдебни книжа лично на страната, когато тя има пълномощник по делото не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 45 ГПК, съобщението се връчва лично на страната или на представител, като връчването на представител се смята за лично връчване. Текстът на закона е точен, ясен и не се нуждае от тълкуване, а по приложението му е налице трайно установена практика, съгласно която правният ефект на личното връчване на адресата или представителя му е равнозначен.
Не е налице и твърдяното противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените определения на Върховния касационен съд, третиращи въпроса за връчване чрез съдебен адресат. Пълномощникът на жалбоподателя [фирма] – адвокат Р. Г. от САК не е съдебен адресат на страната – не е посочен като такъв по делото. Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната, отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с достигането на волеизявлението до съда и от този момент съдът може да връчва съобщения до страната чрез съдебния и адресат. По делото липсва волеизявление, изходящо от [фирма], че съдебните книжа следва да бъдат връчвани на адвокат Р. Г. в качеството му на съдебен адресат, поради което разрешените в приложените определения въпроси относно връчване чрез съдебен адресат са неотносими към правния спор.
Независимо от изложеното, обжалваното определение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 39, ал.1 ГПК – определение № 518 от 31.10.2011 г. по ч. гр.д. № 357/2011 г. на І г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно която срокът за изпълнение на процесуалното действие тече от връчване на съобщението на страната или на пълномощника и; когато е посочен съдебен адресат съобщението се изпраща до адресата, но дори и в този случай съобщаването е редовно, когато е извършено лично на страната.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 11828/2011 г. на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: