Решение №152 от 23.2.2012 по гр. дело №57/57 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
о п р е д е л е н и е
№ 152

С. , 23.02.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 683 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 364 от 31.10.2011 година по гр.д. № 1040/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е оставена без разглеждане молба вх. № 1022416 от 25.05.2011 г., подадена от Искрен Д. А. от [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на решение № І-47-32 от 27.03.2010 г. и определение от 24.06.2009 г., постановени по гр.д. № 10316/2008 г. на Софийски районен съд.
Частна жалба срещу определение № 364 от 31.10.2011 година на Върховен касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Искрен Д. А. от [населено място]. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт, постановен от Върховен касационен съд, прегражда производството по делото, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Въведено е и искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С молба вх. № 10843 от 16.04.2008 г., подадена от Искрен Д. А. от [населено място] се иска отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на решение № І-47-32 от 27.03.2010 г. и определение от 24.06.2009 г., постановени по гр.д. № 10316/2008 г. на Софийски районен съд. В молбата се поддържа, че на страната не е било известно обстоятелството, че с решение № 46-19-004 от 07.09.2010 г. на кмета на С. община, район „В.” е признато при условията на чл. 118 КМЧП бракоразводно решение от 12.12.1997 г. по дело № SB219659 на ВС на С. Б., САЩ, поради което не е могъл да се снабди с това писмено доказателство, както и че атакуваното решение е постановено при наличие на престъпно действие на страната и въз основа на неистински документ – представено по делото пълномощно от 04.08.1997 г.
С определение № 364 от 31.10.2011 година по гр.д. № 1040/2011 г., Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е приел, че производството по молбата за отмяна е недопустимо, тъй като молбата е просрочена – подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Приел е, че решение № 46-19-004 от 07.09.2010 г. на кмета на С. община, район „В.”, постановено по молба на молителя е влязло в сила на 07.09.2010 г. – тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е изтекъл на 07.10.2010 г., поради което молбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. Решение № І-47-32 от 27.03.2010 г. по гр.д. № 10316/2008 г. на Софийски районен съд е влязло в сила на 26.05.2010 г., предвид което на 26.08.2010 г. е изтекъл и срокът за подаване на молба за отмяната му на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, в случаите по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Когато неснабдяването с документа се дължи на липса на положена дължима грижа за добро водене на делото, производството по молба за отмяна, подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК е недопустимо. Представеното към молба за отмяна решение № 46-19-004 от 07.09.2010 г. на кмета на С. община, район „В.”, постановено по реда на чл. 118, ал.1 КМЧП е било на разположение на молителя от момента на постановяването му, предвид което при полагане на дължимата грижа молителят е могъл да се снабди с документа своевременно в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК.
Молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила на 26.05.2010 г. решение № І-47-32 от 27.03.2010 г. по гр.д. № 10316/2008 г. на Софийски районен съд е подадена и след срока по чл. 305, ал.1, т.2 ГПК – след изтичане на двумесечен срок от влизане на решението в сила. Изтекъл е и срокът за отмяна на определение от 24.06.2009 г., постановено по същото дело. Д., че молбата е подадена преди изтичане на пределния едногодишен срок е неоснователен. Д. срок от узнаването тече в рамките на едногодишния, след пропускането на който молбата е недопустима, независимо от момента на узнаването. В случаите, когато не се твърди наличие на присъда или решение по чл. 124, ал.5 ГПК за установяване на престъпното обстоятелство или подправката на документ, двумесечният срок по чл. 305, ал.1, т.2 ГПК тече от момента на постановяване на атакуваното решение.
Предвид изложеното, изводът на съда за недопустимост на производството по молбата за отмяна е законосъобразен, а частната жалба срещу определението за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане е неоснователна.
Неоснователно е искането за отмяна на определението в частта му за присъдените съдебни разноски. Обема и сложността на оказаната правна помощ се определят не съобразно броя на извършените по делото процесуални действия, но с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и от представения доказателствен материал, поради което и с оглед многобройните писмени доказателства, представени към молбата за отмяна, възражението за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 364 от 31.10.2011 година по гр.д. № 1040/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top