5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
С., 08.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 364 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 152 от 22.11.2010 година по гр.д. № 348/2010 година на Варненски апелативен съд е оставено в сила решение № 182 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 1041/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 97791,50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2007 г. до окончателното и изплащане, предявен от Н. Н. Н. от [населено място] против Л. Х. А. от [населено място].. В решението е прието за установено, че на 15.07.2006 г. ищцата Н. Н. е предоставила на ответницата Л. А. заем в размер на сумата 20000 евро, която е следвало да бъде върната до 15.07.2007 г. На 20.02.2007 г. ищцата е предоставила втори заем в размер на 30000 евро при задължение на ответницата да върне сумата в срок до 01.08.2007 г. За получаване на заемните суми ответницата е подписала разписки от 15.07.2006 г. и от 20.02.2007 г. Получените в заем средства не са били възстановени, поради което съдът е уважил предявената от ищцата претенция за връщането им на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Л. Х. А. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос: следва ли производството да бъде спряно, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, от значение за изхода му и при започнало наказателно преследване срещу дееца, решението е постановено в нарушение на т.8 от ТР № 1/2001 г. ОСГТК; т.9 от ТР № 2/2004 г. ОСГТК ВКС, както и решения, в които Върховния касационен съд се е произнесъл по приложението на чл. 182, б. „д” ГПК (отм.). Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата и по процесуалните въпроси: длъжни ли са първата и въззивната инстанция да обсъдят всички доказателства по делото и да дадат отговор на доводите и възраженията на страните и ако не сторят това допуснато ли е съдопроизводствено нарушение; следва ли въззивната инстанция да препрати изрично към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, когато потвърждава обжалваното решение и следва ли когато констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 188 ГПК (отм.) да мотивира своето решение по реда на чл. 272 ГПК. Въведени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с оглед значението за точното приложение на закона и развитието на правото на въпросите: следва ли съдът да спре производството по делото на основание чл. 182, б. „г” или б.”д” ГПК (отм.) ако от доказателствата по делото се разкрият престъпни обстоятелства и въз основа на тези доказателства е започнало наказателно преследване; следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства по реда на чл. 266, ал.2 ГПК, които страните не са могли да узнаят, посочат и представят до постановяване на първоинстанционното решение и са направили искане за това във въззивната жалба и длъжни ли са първата и въззивната инстанция да обсъдят всички доказателства по делото и да дадат отговор на доводите и възраженията на страните и ако не сторят това вършат ли нарушение на закона; следва ли въззивната инстанция да препрати изрично към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, когато потвърждава обжалваното решение и следва ли когато констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 188 ГПК (отм.) да мотивира своето решение по реда на чл. 272 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. Н. Н. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Д. за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Действително, съгласно установената задължителна практика, съдът спира производството по делото, в т.ч. Върховния касационен съд в производство по чл. 295, ал.2 ГПК (чл. 218и, ал.2 ГПК отм.) на основание чл. 229, т. 4 и т.5 ГПК (чл. 182, б. „г” и б.”д” ГПК отм.), когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение. По делото обаче не е установено наличието на визираните предпоставки. Съдът спира производството по чл. 229, т.5 ГПК (чл. 182, б. „д” ГПК отм.), когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданският спор; в този случай не е необходимо да има образувано досъдебно наказателно производство или да е внесен обвинителен акт (в този смисъл и приложеното определение № 158А от 23.09.1966 г. по гр.д. № 1835/1966 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 1035 от 21.06.1956 г. по гр.д. № 3774/1956 г. І г.о. ВС), а за да спре производството по делото при разкриване на престъпно обстоятелство, съдът следва да е сезирал прокуратурата (определение № 389 от 23.07.2002 г. по гр.д. № 239/2002 г. ІV г.о. ВС. Разкриване на престъпно обстоятелство по гражданското дело е налице, когато по делото са установени достатъчно факти, даващи основание на гражданския съд да сезира прокуратурата за извършено престъпление. Когато след двукратни комплексни изследвания на автентичността на документ, експертите не могат да установят извършена ли е подправка на подписа на издателя му, то липсват основания за сезиране на прокуратурата и спиране на производството по делото, тъй като липсват доказателства за разкрито престъпление. Съгласно приетото по делото заключение на експерти графолози, установените признаци, сочещи за подправка на подписа е възможно да са резултат на случайност или на емоционалното състояние, обстановката при която е положен подписа или неразположение на автора му – липсва съчетание на признаци, даващи основание за категоричен извод за подправка, т.е. ). по делото не е разкрито престъпно обстоятелство, даващо основание за спиране на производството при условията на чл. 182, б. „д” ГПК (отм.). Липсва и твърдяното от касатора противоречие между обжалвания съдебен акт и практиката на съдилищата по приложението на чл. 182, б. „г” ГПК (отм.). Съгласно установената съдебна практика, основание за спиране на производството е наличие на висящо дело по преюдициалния въпрос – наказателно дело, образувано въз основа на внесен от прокуратурата обвинителен акт. Наличието на предварителни проверки на прокуратурата в досъдебна фаза не дават основание за спиране на гражданското дело при условията на чл. 229, т. 4 ГПК (чл. 182, б. „г” ГПК отм.), при следване на която процедура е и постановеният съдебен акт на Варненски апелативен съд.
Въпросите следва ли въззивната инстанция да препрати изрично към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, когато потвърждава обжалваното решение и следва ли когато констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 188 ГПК (отм.) да мотивира своето решение по реда на чл. 272 ГПК не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е постановил решението си в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ГПК, поради което въпросите по приложението на чл. 272 ГПК нямат отношение към обжалваното решение.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и разрешението на въпроса длъжни ли са първата и въззивната инстанция да обсъдят всички доказателства по делото и да дадат отговор на доводите и възраженията на страните и ако не сторят това допуснато ли е съдопроизводствено нарушение. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 188 ГПК, израз на която са и приложените към касационната жалба решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г. на П. гражданско отделение; решение № 2236 от 08.07.1982 г. по гр.д. № 1798/1982 г. на Второ гражданско отделение и решение № 752 от 18.11.1988 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съдът е постановил съдебния си акт при обсъждане на относимите към спорното право доказателства, прилагайки последиците на доказателствената тежест, съобразно чл. 154, ал.3, изр. ІІ-ро ГПК (отм.) – страната, подписала оспорвания документ носи тежестта за пълно и главно доказване неистинността му.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите по приложението на чл. 182, б. „г” или б.”д” ГПК (отм.) и чл. 188 ГПК (отм.) са намерили разрешение в трайно установената съдебна практика, на която се позовава и касатора в приложените към жалбата съдебни актове, а въведените въпроси по приложението на чл. 272 ГПК нямат отношение към обжалваното решение.
Приложените към касационната жалба съдебни актове на административни съдилища не следва да бъдат обсъждани, тъй като не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС.
Предвид неотносимостта им към обуславящите изхода на делото изводи на съда не следва да бъдат обсъждани и приложените към касационната жалба решение по гр.д. № 4123/2002 г. на Софийски градски съд относно правния интерес от установителния иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) и решение по н.д. № 173/2010 г. на Първо наказателно отделение на ВКС, касаещо приложението на ГПК от 2007 г.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 22.11.2010 година по гр.д. № 348/2010 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: