3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
София,03.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 318 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.11.2010 година по гр.д. № 2168/2010 година на Софийски градски съд е потвърдено решениe от 21.12.2009 г. по гр.д. № 25167/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 5459,45 лева и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 5459,45 лева, предявени от Ф. „З. ф.”, [населено място] против М. Т. К. от [населено място]. В решението е прието за установено, че с договор от 22.07.2004 г. ищецът се е задължил да предостави заем в размер на равностойност на 2791 евро на К. И. Г., за което задължение ответницата М. Т. К. се явява солидарен длъжник, срещу задължение за издължаване на заема на 240 равни месечни вноски. Съгласно договор по нот. акт № 55/2004 г., ищецът е предоставил на К. И. Г. в заем сумата 1396 евро. Прието е, че ищецът не е доказал, че е предоставил на ответника сумата по договора от 22.07.2004 г., установяването на който факт е в негова доказателствена тежест и което задължение му е било указано с определение с доклада по делото, извършен от първоинстанционния съд – в доклада по чл. 146 ГПК, съдът е указал на ищеца да докаже валидното възникване на задължението на ответницата. Поисканите с въззивната жалба доказателства относно изпълнението на задължението за предоставяне на заемната сума не са допуснати от въззивния съд предвид забраната по чл. 266, ал.1 ГПК.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Ф. „З. ф.”. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдът да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните факти не сочи доказателства и допустими ли са във въззивната инстанция относими към спорното право доказателства, когато първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал.2 ГПК. Приложено е решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 177/2010 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 290 ГПК, относно точното приложение на чл. 146 ГПК и чл. 266 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Т. К. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са основателни, предвид наличието на противоречие с практиката на Върховния касационен съд при разрешаването на повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 146, ал.2 ГПК и чл. 266, ал.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2010 година по гр.д. № 2168/2010 година на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
Указва на жалбоподателя Ф. „З. ф.” в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 134,39 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: