О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 01.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН БОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3454 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 233 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 199/2016 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 28 от 23.02.2016 г. по гр.д. № 784/2015 г. на Ихтимански районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от К. А. П. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел в ответното дружество по трудов договор на длъжност „работник силози” до 01.09.2015 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно след реално съкращаване на щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, при който след съпоставка на квалификацията, професионалните умения и проявените делови качества на всички изпълняващи длъжността работници е било прието, че ищецът се справя с работата си най-незадоволително. Д. за незаконност на уволнението, тъй като съкращаването на щата е фиктивно е отхвърлен като неоснователен – прието е, че назначените след уволнението на ищеца работници са на друга длъжност, с различни трудови функции. Въз основа на представеното по делото допълнително споразумение от 01.12.2010 г. към основния трудов договор, с което ищецът е преназначен от длъжност „работник поддръжка” на длъжност „работник силози” и доказателствата за възложените и изпълнявани от ищеца трудови функции, за неоснователен е приет и доводът, че уволнението е от длъжност, каквато ищецът не е изпълнявал. Искът за отмяна на уволнението като незаконно извършено е отхвърлен, а с оглед обусловения им характер, като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, 2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5280 лева.
В касационната жалба против решението на Софийски окръжен съд, постъпила от К. А. П. от [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въпросите: 1. следва ли в мотивите на съдебното решение да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, доказателствата по делото и да се изложат съображения защо се дава вяра на показанията на определени свидетели и 2. следва ли съкращаването на щата да е установено по безсъмнен начин са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГТК ВКС; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 371 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 1906/2013 г. ІV г.о. ВКС;
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Повдигнатите от касатора въпроси относно съдържанието на мотивите на въззивното решение са разрешени в съответствие с установена
практика на Върховния касационен съд. При съобразяване на постановките на т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГТК ВКС с обхвата на органичения въззив по действащия Граждански процесуален кодекс, в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд е извършил служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение; на основание на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалвания акт и е изложил собствени мотиви по всички въведени във въззивната жалба оплаквания. Отговаряйки на изложените в жалбата доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил мотиви въз основа на какви доказателства приема, че е извършено съкращаване на щата и защо съкращаването не е фиктивно; обсъдил е доказателствата за различията в трудовите функции между съкратената заемана от ищеца щатна бройка „работник силози” и тези на новоназначените лица на длъжност „работник поддръжка сгради”. Изложил е мотиви и относно законността на извършения от работодателя подбор; относно годността на свидетелките показания (показанията на преките началници на ищеца, участвали в подбора и имащи впечатления за конкретни обстоятелства, касаещи обективните признаци на критериите по чл. 329, ал.1 КТ), както и защо показанията на разпитания свидетел, посочен от ищеца, съдържащи общи констатации за период повече от година преди уволнението, не опровергават изводите за законност на подбора.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли съкращаването на щата да е установено по безсъмнен начин. В съответствие с практиката по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК, съгласно която страната е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни правни последици, въззивният съд е приел, че ответникът работодател е доказал по безсъмнен начин извършеното съкращаване на щатна бройка за длъжността, заемана от уволнения работник. Този извод е формиран след обсъждане на приложените по делото писмени доказателства – щатни разписания на дружеството и показанията на разпитаните свидетели, установяващи изпълнението на решението за съкращаване на щатната бройка.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 199/2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: членове: