Определение №1055 от 14.11.2017 по гр. дело №1342/1342 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 14.11.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1342 описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 292 от 22.11.2016 година по гр.д. № 466/2016 година на Ловешки окръжен съд е потвърдено решение № 705 от 05.05.2016 г. по гр.д. № 546/2016 г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за сумата 12080 лева, предявен от Д. И. В. от [населено място] против частен съдебен изпълнител И. К. К. с рег. № 816 в К. на частните съдебни изпълнители. В решението е прието за установено, че по молба на взискателя – ищецът Д. В. е било образувано изпълнително дело № 414/2006 г. при частен съдебен изпълнител П. Д. с рег. № 755 при КЧСИ с длъжник Е. Д. И.. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на представени от взискателя три изпълнителни листа, издадени въз основа на определения по чл. 237, б. „е” ГПК (отм.) за сумите 12000 лева, 2200 лева и 10000 лева. След извършени от съдебният изпълнител действия по принудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника (след извършена публична продан на взискателя е бил възложен имот на стойност 30000 лева в [населено място], Плевенска област), с молба от 08.10.2007 г. взискателят е поискал на основание § 3 ПЗР ЗЧСИ изпълнителното дело да бъде възложено за продължаване на ответника по делото – съдебният изпълнител И. К. с рег. № 816 при КЧСИ и район на действие Плевенски окръжен съд. Делото е било образувано под нов № 158/2007 г. След извършена справка за имуществото на длъжника, съдебният изпълнител е наложил запор върху два леки автомобила „Фолцваген Пасат” и „Ауди КУ7”, за което е уведомил началника на КАТ [населено място] с писмо от 15.02.2008 г. През 2010 г. срещу взискателя е било водено досъдебно наказателно производство № 273/2010 г. на Окръжна прокуратура П., приключило с влязла в сила на 26.03.2013 г. осъдителна присъда за извършени престъпления по чл. 252, ал.1 НК за това, че в периода 2004-2005 г. е извършвал без надлежно разрешение банкови сделки, предоставяйки кредити на различни лица. В рамките на досъдебното наказателно производство, с постановление от 22.06.2010 г. на прокурор при Плевенска окръжна прокуратура, на съдебният изпълнител И. К. е било разпоредено на върне на длъжника Е. Д. И. запорираният лек автомобил марка „Ауди КУ 7 № 321НД39. Същият ден лекият автомобил е бил върнат на длъжника, за което той е подписал разписка, приложена по изпълнителното дело. На същата дата – 22.06.2010 г. съдебният изпълнител К. е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 6 ГПК поради незаплащане от взискателя на дължимите авансови такси и разноски по изпълнението. По искане на взискателя изпълнителното дело е било прехвърлено при частен съдебен изпълнител Ц. Н., предадено му на 20.02.2014 г. и образувано ново изп.д. № 197/2014 г., което е било прекратено с постановление от 29.04.2014 г. и изпълнителните листове върнати на взискателя. При така установените факти, въззивният съд е приел, че с действията си по изп.д. № 158/2007 г. ответникът частен съдебен изпълнител не е осъществил състав на непозволено увреждане – няма извършени неправомерни действия при изпълнение на професионалната му дейност, нито е установено вреда в причинна връзка с тези действия. Прието е, че връщането на запорирания лек автомобил от частния съдебен изпълнител е извършено правомерно по нареждане на Прокуратурата на Република България, а прекратяването на изпълнителното дело е законосъобразно, при наличие на законните предпоставки за това. Предявеният иск за вреди с правно основание чл. 74 ЗЧСИ е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Ловешки окръжен съд е постъпила от Д. И. В. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът следва ли въззивният съд да допусне служебно експертиза за размера на причинените вреди при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, е разрешен в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; че в противоречие с посоченото Тълкувателно решение е разрешен и въпросът може ли съдът да приеме за установени факти (наличието на прокурорско постановление от 22.06.2010 г. на Плевенска окръжна прокуратура), без този факт да е включен в доклада на съда, а документа представен по делото, както и въпросът следва ли съдът да прилага по делото доказателства, които са ирелевантни към спорното право (н.о.х.д. от 2013 г.). Изложени са доводи, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите: длъжен ли е ищецът да доказва факти, които ответникът не е оспорил, а е потвърдил с отговора на исковата молба (наличието на сметка по чл. 79 ЗЧСИ); от кой момент тече погасителната давност по чл. 114, ал. 3 ЗЗД – от извършване на деянието, от момента на узнаването или на настъпване на вредите и обвързано ли е началото на давностния срок с узнаването от страна на увреденото лице на дееца и настъпилите вреди. Въведени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите възможно ли е увреденото лице да не е узнало за деликта към момента на извършването му и започва ли да тече давностен срок за увредения, без да е узнал за неправомерното увреждане.
Ответникът по касационната жалба И. К. К. и третото лице помагач [фирма] не вземат становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът може ли съдът да приеме за установени факти (наличието на прокурорско постановление от 22.06.2010 г. на Плевенска окръжна прокуратура), без този факт да е включен в доклада на съда, а документът представен по делото не е разрешен в противоречие със съдебната практика. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че връщането на вещта не съставлява противоправно действие, тъй като е извършено по нареждане на Окръжна прокуратура Плевен т.е. въззивният съд е формирал изводите си въз основа на факти, свързани със своевременно въведено от ответника възражение, без да има задължение да се произнася по допуснато съдопроизводствено нарушение по доклада по чл. 146 ГПК при липса на въведено оплакване в този смисъл във въззивната жалба. В съответствие с установената практика са и изводите на съда, че когато един документ е изгубен или унищожен, но възпроизведен в други документи, то съдържанието му следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото. Въззивният съд е ценил доказателствата, че образуваната прокурорска преписка по повод връщане на автомобила № В-7808/2010 г. на районна прокуратурата Плевен е унищожена по номенклатурата за съхраняване на документи ( писмо 7790 от 11.11.2016 г.); че постановлението от 22.06.2010 г. на Плевенска окръжна прокуратура е цитирано в заявление от 11.04.2012 г. по приложеното н.о.х.д. 696/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, както и в изявления на процесуалния представител на ищеца, в т.ч. с назоваване на издалия го прокурор. Съобразил е и че разпорежданията на прокурора са задължителни за държавните органи, длъжностните лица и гражданите (чл. 145, ал.3 ЗСВ), поради което действията на ответника в изпълнение на прокурорското постановление не са противоправни.
Въпросът длъжен ли е ищецът да доказва факти, които ответникът не е оспорил, а е потвърдил с отговора на исковата молба (наличието на сметка по чл. 79 ЗЧСИ) не е обуславящ изхода на делото. Изводите на въззивния съд, че производството по изпълнителното дело е прекратено на законно основание е формиран не поради липсата или наличието на сметка за дължимите такси по изпълнителното дело, а поради неплащането им от взискателя – чл. 433, ал.1, т.6 ГПК.
Не са обуславящи решаващите изводи на съда и останалите повдигнати от касатора правни въпроси. Така въпросът следва ли въззивният съд да допусне служебно експертиза за размера на причинените вреди при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд би имал значение за изхода на спора само в случай, че искът е доказан по основание; в случай, че съдът бе приел, че ответникът в качеството си съдебен изпълнител е извършил неправомерни действия при изпълнение на професионалната му дейност и с това е причинил на ищеца вреди. При формиран извод, че ответникът не е допуснал противоправни действия, съдът не е имал задължение да изследва размера на твърдените от ищеца вреди, предвид което установен ли е размерът им е без правно значение. Не е обуславящ и въпросът следва ли съдът да прилага по делото доказателства, които са ирелевантни към спорното право (н.о.х.д. от 2013 г.), тъй като приложеното наказателно дело съдържа доказателства, които са от значение за спорното право, в т.ч. доказателства за съществуването на прокурорското разпореждане за връщане на запорирания лек автомобил на длъжника.
Без отношение към изхода на делото са и въпросите свързани с погасителната давност по чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е установен осъществен състав на непозволено увреждане при изпълнение на професионалната дейност на ответника по изп.д. № 158/2007 г., поради което не е разгледал възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 22.11.2016 година по гр.д. № 466/2016 година на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top