О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 29.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 3880 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С решение № V-382 от 22.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1743/2014 г. на Бургаски окръжен съд е оставено без уважение искане за изменение на решение № V-7 от 30.01.2015 г. в частта му за съдебните разноски.
Частна жалба срещу определението на Бургаски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма] със съдебен адрес в [населено място].
Ответникът по жалбата [община] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима.
С решение № V-7 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 1743/2014 г. на Бургаски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 3770 лева, предявен от [фирма] срещу [община]. За разликата до предявения му размер от 15000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени съдебни разноски на всяка от страните – в полза на [фирма] сумите 1429,40 лева и 687,67 лева и в размер на 607,49 лева в полза на [община].
С решение № V-382 от 22.04.2015 г. (имащо в тази му част характер на определение) искането на ищецът въззивник [фирма] за изменение на решение № V-7 от 30.01.2015 г. в частта му за съдебните разноски е оставено без уважение. Прието е, че по делото са представи доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, поради което претенцията за присъждане на възнаграждение над този размер е неоснователна; че възражението за прекомерност е основателно, поради което предвид фактическата и правна сложност на делото възнаграждението е редуцирано до минималния му размер от 1000 лева по Наредба № 1 от 2004 г., както и че в разноските не следва да се включват пътните разходи за гориво на адвоката процесуален представител на страната.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените в частната жалба срещу определението оплаквания са частично основателни.
При определяне размера на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е съобразил представената на л. 322 от първоинстанционното производство по гр.д. № 28/2013 г. на Царевски районен съд разписка от 03.04.2013 г. за изплатено възнаграждение на адвокат Г. И. в размер на 1500 лева. Общо изплатеното в хода на делото възнаграждение, в т.ч. и по разписка от 05.04.2013 г. (л. 301 от гр.д. № 28/2013 г.) е в размер на 3000 лева или уговореното по договор за правна защита от 18.03.2013 г. и анекс към договора от 07.03.2014 г. възнаграждение на адвокат Г. С. И. от Софийска адвокатска колегия е изплатено изцяло.
Основателно е и оплакването за намаляване на изплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В хода на инстанционното производство са извършени множество процесуални действия, проведени са шест открити съдебни заседания, а фактическата и правна сложност на делото не дава основание да се приеме, че изплатеното възнаграждение е прекомерно за оказаната правна защита.
Общо извършените от ищеца разноски в първоинстанционното производство възлизат на 4523,94 лева, в т.ч. 3000 лева изплатено адвокатско възнаграждение, 800 лева възнаграждения за вещи лица и 723,94 лева държавна такса по делото съобразно цената на предявените искове. Внесените от ищеца държавни такси над 723,94 лева са по иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 72365 лева, производството по който иск е разделено и делото изпратено по подсъдност на Бургаски окръжен съд.
Във въззивното производство ищецът въззивник е извършил съдебни разноски общо в размер на 852 лева, от които 232 лева внесена държавна такса по жалба, 450 лева възнаграждение за експертиза и 170 лева внесено възнаграждение на адвокат Г. И. за явяване в съдебно заседание на 15.01.2015 г. по чл. 7, ал.6 от Наредба № 1 от 2004 г. Уговореното възнаграждение от 1070 лева по договор за правна помощ от 10.11.2014 г. с адвокат Г. И. не следва да бъде включено към съдебните разноски, предвид липсата на доказателства за извършване на този разход – т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК ВКС.
Не следва да бъдат присъждани и претендираните суми за пътни разходи на пълномощника на страната в размер общо на 1026,23 лева, които не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал.1 ГПК.
Общо в хода на инстанционното производство пред Царевски районен съд и Бургаски окръжен съд жалбоподателят [фирма] е извършил съдебни разноски за 5375,94 лева, от които съобразно уважената част от иска се дължат 1289 лева.
Предвид забраната на чл. 271, ал.1, изр. ІІ-ро ГПК, присъдените разноски от общо 2117,07 лева с решение № V-382 от 22.04.2015 г. по гр.д. № 1743/2014 г. на Бургаски окръжен съд не следва да бъдат намалявани, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № V-382 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 1743/2014 г. на Бургаски окръжен съд (имащо характер на определение в обжалваната му част), с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № V-7 от 30.01.2015 г. в частта му за съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: ЧЛЕНОВЕ: