О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 11.10.2017
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 3869 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 446 от 02.08.2017 г. по ч.гр.д. № 363 /2017 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение № 645 от 07.06.2017 г. по гр.д. № 235/2017 г. на Добричкия окръжен съд, в частта с която е оставено без уважение искане на ищцата С. Т. Б. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за производството по предявените от нея искове.
Срещу определението на Варненския апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 5216 / 04.09.2017 г. от С. Т. Б. от [населено място] с оплаквания за незаконосъобразността му. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се извеждат въпросите представлява ли наличието на недвижимо имущество в патримониума на страната основание за отказ да бъде освободена от внасянето на държавна такса, както и при извършване на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК за липсата на достатъчно средства у страната да заплати държавната такса, съдът взема ли предвид и бъдещите, евентуални парични вземания или съобразява единствено преките парични доходи. Поддържа се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с приетото в определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г., ВКС, II-ро т.о.; определение № 206 от 17.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2434/2013 г., ВКС, II-ро г.о.; определение № 44 от 18.01.2017 г по ч.гр.д. № 4453/2016 г., ВКС, IV-то г.о. и определение № 274 от 12.05.2015 г. по ч.гр.д. №1842/2015 г., ВКС, III-то г.о.
Частната касационна жалба е редовна и допустима – подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 вр чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 235/2017 г. на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, с която С. Т. Б. е предявила срещу Г. Х. Г. обективно съединени искове за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим жилищен имот поради евикция, както и за осъждане на ответника праводател по договора да и заплати сумата от 64 000 лв., съставляваща платената продажна цена по сделката. В исковата молба е заявено искане за освобождаване от държавна такса. Приложена е декларация за материално и гражданско състояние и справка от имотния регистър. С определение № 645 от 07.06.2017 г. първоинстанционния съд е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение.
Определението е потвърдено от Варненския апелативен съд с определение № 446 от 02.08.2017 г. по ч.гр.д. № 363 /2017 г. Въззивният съд е извършил анализ на гражданското и имуществено състояние на молителката на база представените документи, определяйки размера на държавната такса в размер приблизително на 3296,48 лева. Отчитайки, че страната разполага с месечен трудов доход 540 лв., и притежава два недвижими имота в центъра на [населено място] с висока пазарна цена (извън процесния), необременени с тежести, няма здравословни проблеми и не издържа низходящи е приел, че не е налице основание за освобождаване от държавна такса. Позовал се е на константната съдебна практика съгласно която при преценката дали лицето е материално затруднено в степен да бъде освободено от внасянето на държавна такса, съдът не следва да съобразява евентуални бъдещи доходи, като предполагаема трудова заетост или осъществявана търговска дейност, но трябва да съобрази въведения от законодателя имуществен критерий, т.е. доколко имуществото на молителя позволява внасянето на държавната такса.
При преценка на доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатите от частния жалбоподател въпроси по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК – представлява ли наличието на недвижимо имущество в патримониума на страната основание за отказ да бъде освободена от внасяне на държавна такса и вземат ли се предвид и бъдещите, евентуални парични вземания или се съобразяват единствено преките парични доходи, са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят – които нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. При преценката на възможността страната да плати дължимите такси правно значение имат както нейните доходи (действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа), така и обема на притежаваното имущество, което се преценява и с оглед възможността от него да бъдат извлечени доходи, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., в т.ч. да бъде ползвано като обезпечение за получаване на кредит. В този смисъл определение № 553 от 01.10.2010 г. по ч. гр.д. № 448/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Действително, съдът базира преценката си върху действително реализираните от страната доходи към момента на искането за освобождаване от държавна такса, така както е прието в сочените от касатора определения, но тази преценка не изключва цялостното имуществено състояние на молителя, което се определя и на база притежаваното от него имущество, даващо възможност да бъдат извлечени достатъчно средства за внасянето на дължимите такси и разноски по водене на делото.
Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с посочената практика, която настоящият състав споделя, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 446 от 02.08.2017 г. по ч.гр.д. № 363 /2017 г. на Варненския апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: