Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
София, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Светла Цачева гр. д. № 3405/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 4 от 03.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 57 от 27.04.2018 г. по въззивно гр. д. № 94/2018 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] е осъдена да заплати на С. П. С. от [населено място] на основание чл. 86 ЗЗД сумата 9151,08 лв., съставляващи мораторна лихва върху обезщетение от 30000 лева за периода от 21.08.2014 г. до предявяване на иска на 21.08.2017 г., както и законна лихва върху сумата 30000 лева, считано от датата на увреждането 04.06.2013 г., до окончателното изплащане на задължението.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради евентуална му недопустимост в частта, с която върху определеното обезщетение по чл. 49 ЗЗД е присъдена два пъти лихва за минало време за един и същи период.
В решението на Търговищки окръжен съд е прието за установено, че на 04.06.2013 г., при управление на велосипед по [улица]при навлизане от [населено място] в [населено място], ищецът е претърпял злополука, причинила му множество сериозни увреждания. Увреждането е настъпило в резултат на противоправно неизпълнение на задължението на ответника ДА „Пътна инфрастуктура“ да извърши ремонт на пътния участък, поради което на основание чл. 49 ЗЗД е осъден да заплати обезщетение в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Като основателен е уважен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД – присъдена е сумата 9151,08 лева, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва за периода от 21.08.2014 г. до датата на предявяване на иска 21.08.2017 г.
Касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], Областно пътно управление, [населено място] поддържа, че съдът е присъдил неправилно лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на иска, тъй като така присъдената сума се припокрива с обезщетението по чл. 86 ЗЗД. Претендират се съдебни разноски.
Ответниците по касационната жалба С. П. С. и [община] не вземат становище.
По допустимостта на въззивното решение в обжалваната му част, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Предявени са обективно съединени искове – иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на парично задължение, произхождащо от вреди от непозволено увреждане, лихва се дължи от деня на увреждането. От този момент, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се счита изпаднал в забава, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на увреждането до предявяване на иска. След предявяване на иска, законна лихва върху обезщетението за вреди се дължи до деня на окончателното му изплащане. Така забавата при изпълнение на паричното задължение за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е напълно компенсирана – ищецът получава обезщетение в размер на законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането до окончателното му изплащане.
В обжалваното решение, въззивният съд е присъдил обезщетение по чл. 86 ЗЗД, произнасяйки се по иска за дължимостта му от деня на увреждането до предявяване на иска. Присъдил е сумата 9151,08 лв., съставляващи мораторна лихва върху обезщетение от 30000 лева за периода от 21.08.2014 г. до предявяване на иска на 21.08.2017 г. и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 12742 лева – приел е, че вземането за лихви е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД за периода от датата на увреждането 04.06.2013 г. до 21.08.2014 г.
Едновременно с това, несъобразявайки, че въпросът за обезщетението за забава в размер на законната лихва от деня на увреждането до датата на предявяване на иска е предмет на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е присъдил върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане втори път законна лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане.
В тази му част решението не е недопустимо – съдът се е произнесъл в рамките на предявения от ищеца петитум, в който лихва от деня на увреждането е поискана както върху обезщетението по чл. 49 ЗЗД, така и като обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Решението, в частта му, с която върху обезщетението е присъдена повторно законна лихва е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено в тази му част и искането за повторно присъждане на лихва за периода от 04.06.2013 г. до 21.08.2017 г. отхвърлено като неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в касационно производство в размер на 130 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 57 от 27.04.2018 г. по въззивно гр. д. № 94/2018 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] е осъдена да заплати на С. П. С. от [населено място] законна лихва върху сумата 30000 лева, считано от датата на увреждането 04.06.2013 г. до датата на предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху обезщетение от 30000 лева от датата на увреждането 04.06.2013 г. до датата на предявяване на иска 21.08.2017 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 27.04.2018 г. по въззивно гр. д. № 94/2018 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която е Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] е осъдена да заплати на С. П. С. от [населено място] на основание чл. 86 ЗЗД сумата 9151,08 лв., съставляващи мораторна лихва върху обезщетение от 30000 лева за периода от 21.08.2014 г. до предявяване на иска на 21.08.2017 г., както и законна лихва върху сумата 30000 лева, считано от датата на предявяване на иска 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. П. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] сумата 130 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: