О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 20.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1079 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 20 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 3729/2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 5212 от 22.07.2016 г., подадена от [фирма], [населено място] против решение № 144 от 20.05.2016 г. по гр.д. № 156/2016 г. на Ловешки окръжен съд.
Частна жалба против определение № 20 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 3729/2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място].
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че производството по касационна жалба е недопустимо. Приел е, че въззивното решение e постановено по търговско дело с цена на иска под 20000 лева, поради което на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против В. Х. К. от [населено място] за връщане на сумата 12240 лева, получена без основание. Иска се основава на твърдения, че сумата е изплатена на ответника в качеството му на член на съвета на директорите на дружеството. Твърди се, че решението за определяне на възнаграждение на членовете на съвета на директорите не е валидно, тъй като този въпрос не е бил включен в дневния ред по правилата на чл. 223а ТЗ и e прието без да са присъствали всички акционери в нарушение на чл. 231, ал.1 ТЗ. Поддържа се, че липсва валидно основание за получаване на процесната сума, поради което се претендира връщането и от ответника. Във въззивното решение съдът се е произнесъл по така въведения предмет на делото – валидно ли е взетото решение на общото събрание на акционерите в частта му за определяне на възнаграждения на членовете на съвета на директорите и има ли действие това решение по отношение на последващия избран управителен орган на дружеството, съответно – налице ли е било основание за получаване на възнаграждение от ответника в качеството му на член на съвета на директорите на ищцовото дружество.
Предвид изложеното, искът е с предмет правно отношение, породено от участие в търговско дружество, поради което и съобразно нормата на чл. 365, т. 3 ГПК се касае за търговски спор, производството по който е по реда на Глава ХХХІІ-ра ГПК. Предмет на делото са правоотношения между дружеството и член на управителен орган, възникнали по повод решение на общото събрание на акционерите, които правоотношения се уреждат от Търговския закон. Търговският закон урежда и въпроса за валидността на решение на общото събрание на акционерите в търговското дружество, т.е. регулиращите правоотношението норми се уреждат от търговското право, а делото като търговско с цена на иска под установения в закона минимум не подлежи на касационно обжалване.
Въведените с частната жалба доводи за произнасяне в противен смисъл в други съдебни актове на Върховния касационен съд са неоснователни. В решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 5272/2014 г. ІV г.о. ВКС съдът се е произнесъл относно характера на договор за възлагане на управлението на търговско дружество – въпрос, различен от отношения, възникнали при упражняване правомощията по чл. 221, т. 4 ТЗ на общото събрание на акционерите за определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението. Обратно, с решение № 108 от 08.10.2015 г. по т.д. № 2263/2014 г. ІІ т.о. ВКС, съдът се е произнесъл относно действието на решението на общото събрание на акционерите за определяне възнаграждение на членовете на съвета на директорите, определяйки делото като търговско. Няма отношение към предмета на спора и посоченото от жалбоподателя определение № 366 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 185/2015 г. ІV г.о. ВКС, касаещо правоотношения по едностранна търговска сделка между доставчик и потребител по ЗЕ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 09.03.2017 г. с адвокат М. В. от Л. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 3729/2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Х. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: