О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 01.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 145 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение от 25.08.2015 г., постановено по гр. д. № 2672/2014 г. на Софийски градски съд е изменено решение № 2448 от 14.04.2015 г. в частта му за съдебните разноски. Въззивникът Г. С. А. е осъден да заплати на ответника по въззивната жалба [фирма] сумата 530 лева над присъдата с решението сума от 400 лева.
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че не е зачетен определеният в Наредба № 1 от 2004 г. минимум на дължимото адвокатско възнаграждение, който е в размер на 1600 лева.
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд е постъпила и от Г. С. А. от [населено място]. Изложени са доводи, че адвокатското възнаграждение е следвало да бъде определено по реда на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г., както и че неправилно е присъдено отделно възнаграждение за иска по чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., който е обусловен от уважаване на иска за отмяна на незаконно уволнение поради нарушение на чл. 329, ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частните жалби са постъпили в срок, редовни са и са процесуално допустими.
С решение № 2448 от 14.04.2015 година по гр.д. № 2672/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-56-192 от 18.11.2013 г. по гр.д. № 14307/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 8964 лева; чл. 200 КТ за сумата 8500 лева; чл. 261 КТ за сумата 8 лева; чл. 262 КТ за сумата 680,70 лева и чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за сумата 5000 лева, предявени от Г. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място]. С оглед изхода на делото и съобразявайки направено от въззивника възражение за прекомерност на разноските, съдът е осъдил ищеца Г. С. А. да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 400 лева съдебни разноски. С определение от 25.08.2015 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението в частта му за съдебните разноски, присъждайки още 530 лева или общо 930 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените оплаквания в частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] са основателни.
Общо извършените от ответника въззиваем разноски в производството по гр.д. № 2672/2014 г. СГС възлизат на 1600 лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Г. от САК по преводно нареждане от 28.05.2014 г. Минималното адвокатско възнаграждение по делото съобразно цената на предявените искове, определено Съгласно Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) е в размер на 1564,32 лева, от които 340 лева по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ (чл. 7, ал.1, т.1, пр. І-во КТ) и 1224,32 лева, изчислени съобразно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата върху сумата от 23144 лева – по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за сумата 8964 лева; по иска с правно основание чл. 200 КТ за сумата 8500 лева; по иска с правно основание чл. 262 КТ с цена 680,70 лева и по иска с правно основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за сумата 5000 лева. При минимално възнаграждение от 1564,32 лева, изплатеното адвокатско възнаграждение от 1600 лева не се явява прекомерно на извършените по делото правни действия, поради което възражението на ищеца въззивник по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид изложеното, обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено в частта му, с която изплатеното адвокатско възнаграждение е намалено под предвидения в Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. минимум и е зачетено възражението за прекомерност по отношение на сума от 35,68 лева над определения минимум при осъществена защита по множество обективно съединени искове. Следва да се присъдят съдебни разноски в размер на пълното изплатеното от [фирма] адвокатско възнаграждение от 1600 лева или още сумата 670 лева.
Въведените в частна жалба срещу определението оплаквания от Г. С. А. са неоснователни. Адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл. 7, ал.1, т.1, пр. І-во от Наредба № 1/2004 г. по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, а възнаграждението по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ се определя съобразно чл. 7, ал.1, т.1, пр. ІІІ-то от Наредбата според материалния интерес по трудовия спор. Съобразно чл. 7, ал.2 от Наредбата се определя и адвокатското възнаграждение за иска по чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., който е предявен като самостоятелен съобразно въведените твърдения за вреди от дискриминация в размер на 5000 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 25.08.2015 г., постановено по гр. д. № 2672/2014 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отказано да се присъдят съдебни разноски по делото над размер от 930 лева.
ОСЪЖДА Г. С. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] сумата 670 лева, извън присъдените 530 лева по определение от 25.08.2015 г. и 400 лева с решение № 2448 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 2672/2014 г. Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: ЧЛЕНОВЕ: