3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 28.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 5 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 336 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 3186/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прекратено производството по молба на К. Г. М. за тълкуване на постановеното по делото решение № 366 от 26.06.2003 г.
Частна жалба против определение № 336 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 3186/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. Г. М. от [населено място].
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С определение № 336 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 3186/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд производството по молба на К. Г. М. за тълкуване на постановеното по делото решение № 366 от 26.06.2003 г. е прекратено като недопустимо. Въз основа на доказателствата, че с влязло в сила решение № 11 от 16.02.2006 г. на Пазарджишки окръжен съд по т.д. № 1155/2011 г. дружество „И.-І” Е. в несъстоятелност е заличено от търговския регистър, съдът е приел, че прекратяването на съществуването на дружеството като юридическо лице без правоприемство препятства развитието на производството по молбата поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса.
В частната жалба против определението се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за липса на правоприемник на ответното дружество „И.-І” Е., доказателства за което не са представени по делото. Изложени са и оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му от съдии, участвали в производството по делото и в частност в постановяване на решение № 843 от 29.12.1997 г., определение № 498 от 24.06.2011 г. и определение № 87 от 01.06.2011 г. по преписка № 8479/30.05.2011 г. С жалбата е поискано предоставяне на правна помощ в касационното производство по обжалване на определение № 336 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 3186/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд поради липса на достатъчно средства за осигуряване на адвокатска защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира въведените с частната касационна жалба оплаквания за неоснователни.
От представения по делото препис от решение № 11 от 16.02.2006 г. на Пазарджишки окръжен съд по т.д. № 1155/2011 г., дружество „И.-І” Е. в несъстоятелност, [населено място] е установено, че производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ; прекратени са правомощията на синдика; дружеството търговец е заличено от търговския регистър; заличени са и вписаните общи възбрана и запор върху имуществото му. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, с приключването на производството по несъстоятелността, търговецът губи правосубектността си; юридическото лице престава да съществува, а липсата на имущество, права и задължения спрямо които може да се осъществи правоприемство води до невъзможност и за процесуално правоприемство в лицето на друг правен субект. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка, каквато е правосубектността, определя извод за недопустимост на производството по молбата за тълкуване на съдебното решение, което подлежи на прекратяване като недопустимо.
Неоснователни са и оплакванията за постановяване на съдебният акт в нарушение на чл. 22, т.5 ГПК. Основанието за отвод на съдия, взел участие при решаване на делото в друга инстанция възниква, когато съдията е участвал в произнасянето по съществото на спорното право. Въпросът за допустимостта на молба за допълване на решението не е въпрос по съществото на делото, поради което произнасянето на съдии от състава по други процесуални въпроси не е основание за отвеждането им.
Неоснователна е и молбата за предоставяне на правна помощ. Предоставянето на правна помощ не се явява оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителя в производството по частната жалба против определението за прекратяване на производството – чл. 24, т.1 ЗПП. Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1 ГПК – т.е. съдът по жалбата се произнася при условията на пълен въззив относно законосъобразността на обжалваното определение, независимо от въведените от жалбоподателя оплаквания срещу съдебния акт, поради което допълнителната правна обоснованост на частната жалба не се явява съизмерима с разходите за адвокатска защита.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 336 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 3186/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 21.12.2012 г. от К. Г. М. от [населено място] за предоставяне на правна помощ в производството по ч. гр.д. № 5/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: