4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София,20.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2474 описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 358 от 27.02.2015 година по гр.д. № 332/2015 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 6133 от 18.12.2014 г. по гр.д. № 8786/2014 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ за сумата 6708 щатски долара, съставляващи неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2011 година и по чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 КТ за сумата 2069, 22 щатски долара, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, предявени от Б. Х. Ц. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че на 08.02.2011 г. ищецът е сключил трудов договор за изпълнение на работа като капитан на кораб „А.”, плаващ под панамски флаг, с корабопритежателя дружество „А. И. И.” за срок от четири месеца плюс един при месечно възнаграждение от 7000 щатски долара. С договор от 2009 г. корабопритежателят е възложил на ответника по делото [фирма], [населено място] да осъществява мениджърски функции, в т.ч. мениджмънт на екипаж, технически мениджмънт, счетоводно обслужване, провизии и бункероване. За извършването на уговорените мениджърски услуги за кораба „А.”, корабособственикът е превел суми по банковата сметка на ответника с подробен опис за вида, средствата и лицата, на които да се превеждат. От тази сметка ответникът е изплащал на ищеца възнагражденията му за работа като капитан на кораба в пълен размер за периода от месец февруари до месец април 2011 г. и част от възнаграждението за месец май 2011 г. При така установените факти е прието, че искът за неизплатено от ответника трудово възнаграждение за месец май 2011 г. е неоснователен – между страните по делото не е съществувало трудово правоотношение; ответникът не е работодател на ищеца; няма задължение за заплащане на трудовото му възнаграждение, а извършените преводи за периода от февруари до май 2011 г. са в качеството му на мениджър на работодателя корабособственик, предвид което предявеният иск с правно основание чл. 128 КТ е отхвърлен като неоснователен, а с оглед обусловения му характер, като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД. Прието е, че въведеното от ищеца твърдение, че успоредно с договора с корабособственика е сключил и втори трудов договор с ответника по делото не е доказано – извод, формиран след преценка на гласните и писмени доказателства и приетите по делото съдебно-икономически експертизи.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Б. Х. Н.. Поддържа се, че въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно допустимите доказателствени средства и разпределението на доказателствената тежест за установяване съществуването на трудово правоотношение, когато трудовият договор е изгубен или унищожен не по вина на страната; приложими ли са последиците по чл. 161 ГПК, когато страната не е изпълнила задължението си по чл. 190, ал.1 ГПК да представи намиращ се у нея документ и относно последиците при непредставяне на отговор от ответника в срока по чл. 131, ал.1 ГПК са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът за допустимите доказателствени средства и разпределението на доказателствената тежест за установяване съществуването на трудово правоотношение, когато трудовият договор е изгубен или унищожен не по вина на страната е разрешен в съответствие с установената практика по приложението на 165, ал.1 ГПК. Съобразявайки установената практика, съгласно която изгубването или унищожаването на документ без вина или поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания; да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ, какъвто е трудовият договор, включва и установяване на спорните волеизявления (решение 206 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 824/2011 г., ІV г.о. ВКС; решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 4902/2008 г. ІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК), въззивният съд е допуснал свидетелски показания относно всички твърдяни от ищеца обстоятелства за съществуването на трудов договор, сключен с ответника по делото, изгубен (евентуално унищожен) не по негова вина. В съответствие с правилата по чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест е формиран и изводът, че ищецът не е установил по безсъмнен начин съществуването на трудовия договор, поради което (с оглед въведената в чл. 62, ал.1 КТ форма за валидност) между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение.
В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът приложими ли са последиците по чл. 161 ГПК, когато страната не е изпълнила задължението си по чл. 190, ал.1 ГПК да представи намиращ се у нея документ. Съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК само, когато от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че документът е съставен и съществува; че е в държане на страната и въпреки това тя не го е представила, създавайки пречки за установяването на съдържащите се в него обстоятелства. Съдът не може да възлага задължение по чл. 190, ал.1 ГПК за представяне на документ, за който няма доказателства да съществува и да е в държане на страната, нито може да приложи последиците на чл. 161 ГПК. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд не е приложил последиците на чл. 161 ГПК по отношение на ответника, когото с определение от 19.08.2014 г. е задължил да представи сключен с ищеца трудов договор № 1689 от 08.02.2011 г. – с отговора на исковата молба ответникът е представил трудов договор № 1689 от 08.02.2011 г., който обаче е сключен между ищеца и корабособственика, без по делото да е установено, че между страните е подписан и друг трудов договор със същия номер и дата, намиращ се в държане на ответника.
Въпросът за последиците при непредставяне на отговор от ответника в срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е обуславящ изхода на делото – във въззивното решение е формиран извод, че отговорът на исковата молба е представен от ответника в законоустановения едномесечен срок; че по делото няма приложени редовно връчени при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК съобщения, получени от служител или работник на ответното дружество търговец, поради което постъпилият на 08.09.2014 г. отговор е в срока по чл. 131 ГПК – изводи, съобразени с установената съдебна практика, съгласно която изискванията за редовност на връчването не са изпълнени, когато съобщението е връчено на лице, което несъмнено не е служител или работник на адресата търговец. В този смисъл не е налице и противоречие с приложеното решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. ІІ т.о. ВКС,в което са формирани изводи относно настъпващите преклузии при пропускане на срока по чл. 131 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба съдебни актове. В решение № 68 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 999/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 70 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 31/2009 г. на Хасковски окръжен съд и решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. ІV г.о. ВКС последиците на чл. 161 ГПК са приложени след формирани от съда изводи за сключен между страните трудов договор, намиращ се в държане на ответника работодател, както и при доказателства за създадени от страната пречки за изготвяне на експертиза въз основа на намиращи се в нейно държане документи, т.е. при факти различни от установените във въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор от 22.04.2015 г. с адвокат М. П. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358 от 27.02.2015 година по гр.д. № 332/2015 година на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. Х. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 800 (осемстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
: