3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 05.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2112 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 19391 от 23.12.2014 година по гр.д. № 16893/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-61-103 от 07.08.2014 г. по гр.д. № 53837/2013 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. И. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „офис мениджър” по безсрочно трудово правоотношение. Със заповед № 6 от 08.13.2013 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като по делото не е установено, че намаленият обем на работата е свързан с дейността, реализирана чрез трудовите функции, изпълнявани от ищцата – административни функции, свързани с осъществяването на общи офис процедури, за които не е установено да са свързани със специфичната основна дейност на работодателя по проектиране, инвестиране и изграждане на фотоволканични паркове. Искът за отмяна на уволнението е уважен като основателен, а предвид обусловеният им характер като основателни са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въпросите следва ли съдът да се произнесе само по въведените с исковата молба доводи за незаконност на уволнението; обвързан ли е въззивният съд от оплакванията във въззивната жалба; допустимо ли е да се произнася по пороци на първоинстанционното решение, които не са въведени от въззивника и как се разпределя доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ в случаите, когато предприятието на работодателя не е прекратило дейността си, но не реализира никакви приходи и е преустановило работата по основния предмет на дейност.
Ответницата по касационната жалба Р.И. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно предметният обхват на решението е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът се произнася само по въведените с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Въззивният съд е разгледал въпроса доколко намаленият обем на работата е свързан с изпълняваните от ищцата трудови функции по довод за незаконност, въведен от ищцата с исковата молба, в която се съдържат твърдения, че намаленият обем на работата е в аспект, който не засяга изпълняваната от ищцата длъжност в администрацията на предприятието. В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът обвързан ли е въззивният съд от оплакванията във въззивната жалба – след като се е произнесъл по въззивните оплаквания за неправилност на решението, въззивният съд е формирал собствени изводи по спорното право в рамките на предмета на делото.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът относно разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 269 ГПК, въззивният съд е потвърдил решението в частта му по иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК като валидно и допустимо, без да се произнася по правилността му предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба за постановяването на първоинстанционното решение в нарушение на материалния закон, при необоснованост или за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила.
Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ и в частност относно преценката за съотношението между намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник трудови функции.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19391 от 23.12.2014 година по гр.д. № 16893/2014 година на Софийски градски съд.
Указва на касатора [фирма], [населено място] в седемдневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 183 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: