2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1154
гр. София, 16.10. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3641 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П… (ПРБ) срещу решение № 693/11.04.2014 г., постановено по гр. дело № 4748/2013 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 504/01.11.2013 г. по гр. дело № 603/2013 г. на Врачанския окръжен съд, като краен резултат жалбоподателят е осъден да заплати на В.А. Ч. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди за периода 11.09.2009 г. – 09.06.2011 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията към 2009 г. – преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.); в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка от съда на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; и 2) материалноправен – относно прилагането на общия критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. По отношение на процесуалноправния въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че с обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на материалноправния въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, и в тази връзка сочи и представя (в преписи) следните две съдебни решения: решение № 70/27.04.2012 г. по гр. дело № 748/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 158/09.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; сочи също и решение № 210/04.02.2011 г. по гр. дело № 1220/2009 г. на САС, но не представя препис от него.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. А. Ч. в отговора си излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноски и за производството пред настоящата съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил напълно мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в посочената по-горе редакция) – образуваното срещу ищеца наказателно производство за престъпления по чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26 и с чл. 282; чл. 321, ал. 3, предл. последно, т. 2, във вр. с ал. 2; и чл. 339, ал. 1 от НК, е приключило с две, влезли в сила постановления на прокуратурата за прекратяването му по отделните обвинения. След препращане по реда на чл. 272 от ГПК и към подробните мотиви на първоинстанционното решение, апелативният съд е приел следното по отношение на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди: Наказателното преследване срещу ищеца е продължило през период от 1 година и 9 месеца, през който той е бил задържан под стража в продължение на 99 дни (повече от 3 месеца), в резултат на което е отслабнал, косата му е побеляла. Задържането на ищеца и неговите колеги-полицаи е било широко отразено в медиите, хората в региона също са обсъждали обвиненията и ареста на полицаите. Ищецът е бил уволнен дисциплинарно, но след обжалване на заповедта за уволнение е бил възстановен на работа от съда, след което обаче вече не е работел със същата енергия, като преди това е бил добър служител. От друга страна, въззивният съд е приел, че ответната ПРБ (сега касатор) не носи отговорност за уволнението на ищеца – служител на МВР, тъй като дисциплинарното наказание е било наложено от органите на МВР и впоследствие е било отменено от съда, както и че не носи отговорност и за неимуществени вреди, изразяващи се във водене на дела, каквито е претендирал ищецът. В обжалваното решение е прието също, че условията в ареста и храната са били много лоши, но че за това отговаря Министерството на правосъдието, съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което за отрицателните изживявания на ищеца по време на задържането му под стража прокуратурата също не може да носи отговорност по реда на ЗОДОВ. Съдът е намерил и че не е доказана причинна връзка между твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца и задържането му под стража. От друга страна, апелативният съд е приел, че с оглед продължителността на периода, през който ищецът е бил задържан под стража, както и с оглед значителния обществен отзвук от неговото задържане и свързаните с това отрицателни изживявания, определеното от окръжния съд обезщетение в размер 6 000 лв., е занижено. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид и обстоятелствата, че ищецът е бил полицай и че предприетото срещу него наказателно преследване е дало отражение и върху професионалния му авторитет. В заключение – с оглед всички тези обстоятелства, съдебният състав на апелативния съд е намерил, че справедливото в случая обезщетение е в размер 15 000 лв.
Видно от така изложените от него мотиви, въззивният съд е определил размера на присъденото процесно обезщетение за претъпените от ищеца неимуществени вреди, като е взел предвид всички правнорелевантни за това обстоятелства, установени по делото, и като е приложил общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз в ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК, обилна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, каквито са и посочените от касатора, решение № 70/27.04.2012 г. по гр. дело № 748/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 158/09.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
Предвид съобразяването на въззивното решение с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на процесното в случая обезщетение, съобразено с конкретните факти по делото, следва изводът, че в случая няма основание за допускане на касационното обжалване по изведените в изложението на касатора – процесуалноправен и материалноправен въпроси, свързани с критерия и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. При наличието на цитираната задължителна практика на ВКС, в съответствие с която въззивният съд е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, не са налице сочените от жалбоподателя, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените от него правни въпроси.
В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените и представени (в преписи) от касатора, решение № 70/27.04.2012 г. по гр. дело № 748/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 158/09.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, също са възприети горните принципни разрешения на тези два правни въпроса, като по конкретните правни спорове са определени, съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетения за неимуществени вреди от деликти по чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни от тези по настоящото дело, поради което също не е налице противоречие между тях и обжалваното по настоящото дело решение. Посоченото от жалбоподателя въззивно решение № 210/04.02.2011 г. по гр. дело № 1220/2009 г. на САС, както вече беше споменато, не представено (в препис) с изложението по делото, респ. – няма данни и доказателства това въззивно решение да е влязло в сила, поради което не следва да бъде обсъждано (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 2 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 693/11.04.2014 г., постановено по гр. дело № 4748/2013 г. на Софийския апелативен съд;
ОСЪЖДА П…да заплати на В.А. Ч. сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.