О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 16.02.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева търговско дело № 60199 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Застрахователно дружество [фирма], [населено място], чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 444/10.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 5051/2015 г. в частта, с която ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 120 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 75 000 лв., считано от 27.07.2011 г. до окончателното издължаване, както и в частта за разноските.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.
Насрещните страни Й. Д. С. и М. Д. К., чрез адв. П. К., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК – препис от касационната жалба им е връчен на 07.07.2016 г., отговорът е подаден по пощата на 08.07.2016 г. (понеделник). Изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Й. Д. С. и М. Д. К. са предявили против [фирма], [населено място], частични искове за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на родителите им Я. К. и Д. К. в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 27.07.2011 г., съответно по 120 000 лв. за причинените им болки и страдания от смъртта на майката Я. К. и по 80 000 лв. – от смъртта на бащата Д. К.. Претендират още и лихва върху главниците, считано от датата на деликта до окончателното издължаване.
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, осъдил застрахователят да заплати на всяка от ищците по 120 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на майката и по 75 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на бащата, както и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2011 г. до окончателното издължаване. Възложил тежестта за разноските на ответника – заплащане на дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и възнаграждение на адв. П. Д. по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – Д. – Общо застраховане, ЕАД, [населено място].
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищците са деца на Я. и Д. К.. Последните са починали на 27.07.2011 г., при сблъсък на два автомобила, причинен виновно от поведението и на двамата водачи – П. К. и Д. К.. Починалите родители на ищците са имали валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в своя полза по договор, сключен с ответника [фирма]. Съдът намерил, че справедливите обезщетения за причинените на ищците болки и страдания от смъртта на всеки един от родителите им е в размер на по 120 000 лв. Намалил същото по отношение на неимуществените вреди от смъртта на бащата Д. К., поради съпричиняване на увреждането от негова страна, на 75 000 лв.
Касаторът е недоволен от размера на присъденото обезщетение и обуславя допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт и имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества, с оглед преценката на съда за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са от значение за постановения резултат, като се установява поддържаното противоречие с посочените от касатора съдебни актове: по първия въпрос с принципните разрешения в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, доразвити в съдебната практика, вкл. по реда на чл. 290 ГПК, а по втория въпрос – с решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.
Твърдението на ответниците по касационната жалба в отговора, че по въпроса относно значението на нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, въззивното решение е съобразено с друга практика по чл. 290 ГПК – решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. на ВКС, не отговаря на съдържанието на съдебния акт. И в него, и в цитираното по-горе решение на ВКС, е постановено, че тези лимити са от значение, само доколкото те имат отношение към икономическата конюнктура, която служи като база за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Във въззивното решение съдът е посочил, че определя размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при съобразяване конкретните икономически условия И нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, като от съдържанието на съдебния акт не може да се направи извод, че нивата на нормативно определените лимити са отчетени само, като показател за икономическото състояние в страната към датата на деликта.
В заключение, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 444/10.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 5051/2015 г. в частта, с която ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 120 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ (отм.) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 75 000 лв., считано от 27.07.2011 г. до окончателното издължаване, както и в частта за разноските.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 6 200 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: