О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 09.04.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1354 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез адв. М. Д. от АК – Б. срещу въззивно решение № 66/26.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 182/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Н. Г. Н. чрез адв. А. Д. от АК Я. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Вълка И. Д. чрез адв. А. е възразила, че формулираните в изложението към касационната жалба въпроси не обуславят наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
ЗАД [фирма], [населено място] – трето лице помагач „на страната на ответника” чрез юрисконсулт В. М. е възразило, че касационната жалба е недопустима – в нея не е направено разграничение между касационни оплаквания и основанията за допускане на касационно обжалване, бланкетно е мотивирана и не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли касационната жалба „да бъде отхвърлена като недопустима”. В евентуалност излага и съображения за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Доводите на ЗАД [фирма], [населено място] имат отношение към основанията за допускане на касационно обжалване, не и към допустимостта на самата касационна жалба.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
[фирма] Б. предявило против Н. Г. Н. и В. И. Д. иск за 29 238 лв. – обезщетение за причинено имуществено увреждане в резултат на пожар, възникнал от искра от трактор, собственост на Н., отдаден под наем на Д., при управлението му на 28.06.2007 г. Претендира се още и лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, като размера на обезщетението до датата на предявяване на иска е определен от ищеца в размер на 10 411,42 лв.
Първостепенният Ямболски окръжен съд приел за недопустим иска за заплащане на обезщетение за времето от датата на деликта до датата на предявяване на исковата молба, като се аргументирал, че ищецът търсил мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, докато съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 1 ЗЗД „законна лихва се присъжда от датата на увреждането. За забавата на деликвента не е нужна покана. Следователно, с присъждането на законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението за вреди, ищецът ще получи по-пълна защита на правата си”. В тази част производството по делото е прекратено. Отхвърлил е солидарно предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно „със законната лихва от завеждане на иска до окончателното издължаване”. Няма мотиви за това дали за периода след подаване на исковата молба обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е разгледано от съда като мораторно или компенсаторно.
Решението е изцяло обжалвано от [фирма] Б..
Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло решението на първата инстанция.
Въззивният съд установил, че Н. Г. Н. е собственик на трактор, ДК № У 14-60 ЕЕ. Предоставил го под наем на В. Д.. При балиране на слама с трактора, управляван от тракториста К. К., е възникнал пожар, който е обхванал и съседни площи, заети с пшеница, която е унищожена.
На В.И. Д., нейният съпруг П. Г. Д. и тракториста К. Ц. К. са повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 330, ал. 1 НК и чл. 26, ал. 1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление са запалили чужди имоти със значителна стойност. Образувано е наказателно дело, което е прекратено, тъй като извършеното от тях престъпно деяние е амнистирано съгласно чл. 1, ал. 1 ЗА.
Съдът приел, че не е осъществена хипотезата на чл. 50 ЗЗД, тъй като не е установено пожарът да е възникнал от самата вещ поради нейни специфични качества, без връзка с действия или бездействия на лица, свързани с управлението или използването на тази вещ. Посочено е, че в хода на съдебното производство в първа инстанция било направено искане по чл. 214 ГПК – исковете да се считат за такива по чл. 45 ЗЗД, но молбата е недопустима, тъй като се прави изменение и в обстоятелствената част и в петитума на иска.
Прието е още, че отговорността на собственика Н. Н. не може да бъде ангажирана по чл. 50 ЗЗД, тъй като по време на пожара, тракторът не е бил под негов надзор. Вълка Д. е сключила договор за наем на вещта, но съпругът й П. Д. го ползвал и той има качеството на лице, под чийто надзор се е намирал трактора;той е представял същия за прегледи на съответните инспекции и той е възложил дейността по балиране на сламата на тракториста К. К..
Прието е, че пожара е възникнал от виновните действия на П. Д. и К. К.. Изводът е направен въз основа на дадени от посочените лица, които не са страни в граждански процес, обяснения в наказателното производство, които според съда съдържат извънсъдебно признание на неизгодни за тях самите факти. Съдът изходил още и от заключенията на пожаротехническата и автотехническата експертиза, а те не били категорични дали монтирания на трактора шумозаглушител е съдържал всички необходими елементи за искроулавяне, както и, че тези елементи са били изправни. Показанията на свидетелите и писмените доказателства за извършена пожаротехническа и техническа проверка преди началото на активния селскостопански сезон били на базата на външни огледи.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса дали съдът по гражданскоправните последици от деликта може да се позовава на материали от наказателното производство, прекратено поради амнистия.
Той е от значение за постановения резултат, както и за точното приложение на закона и за развитие на правото. Възражението в отговорите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че разрешението на въззивния съд е съответно на решение № 605/21.07.2009 по гр.д. № 1846/2008 г. ВКС, І ГО и решение № 123/15.03.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г. на ВКС ІV ГО, е неоснователно. В цитираните решения съдът се е произнесъл за доказателственото значение на извънсъдебни признания на неизгодни за страните факти. В случая, въззивният съд не се е позовавал на изявления, имащи характер на признания /такива по делото са само изявления за неизгодни факти на страните по същото/.
Повдигнати са още и следните материалноправни въпроси, уточнени от съда /от т. 2 на изложението/: налице ли е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато не съществува техническа възможност за пълно обезопасяване на вещта; може ли отговорността да се ангажира на двете основания – по чл. 50 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат, както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице; собственикът на вещта носи ли отговорност по чл. 50 ЗЗД, щом увреждането е станало по време, когато вещта не е била под негов надзор.
Въпросите също са от значение за постановения резултат по спора и по първите два е налице противоречие с постановеното в решение № 367/12.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1140/2009, ІІІ ГО. Без значение за този извод е обстоятелството, че в цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът е имал предвид ангажиране на отговорност едновременно по чл. 50 и по чл. 49 ЗЗД, защото последната е гаранционно обезпечителна и произтича от отговорността по чл. 45 ЗЗД на лицето, на което е възложена работата, при или по повод изпълнението на която е причинено увреждане.
Въпросът относно отговорността на собственика на вещта е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В заключение, касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 66/26.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 182/2012 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 599, 76 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: