О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 17.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1831 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Р. Б. В., чрез адв. С. Т. И., срещу въззивно решение № 510/23.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд, по гр.д. № 7269/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Г. В. М. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Първостепенният Софийски районен съд, в производство по реда на чл. 422 ГПК, е признал за установено, че Г. М. дължи на бившия си работодател „И. ” О., на осн. чл. 211 КТ, сумата в размер на 10 268,54 лв. – невърнати и неотчетени парични средства, ведно със законната лихви върху главницата, считано от 23.03.2012г.
За тази сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2012г. по ч.гр.д. 14633/2012г. по описа на СРС, 24 с-в.
След възражение, работодателят е предявил установителен иск за вземането.
Въззивният Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, като приел, че вземане, основано на пълна имуществена отговорност, не може да се реализира по реда на заповедното производство; законодателят, под „съдебен ред” в чл. 211 КТ има предвид общия исков ред. Съдът се е обосновал и със задължително за него тълкуване, дадено по реда на чл. 290 ГПК с решение № 379/23.05.2013 г., постановено по гр.д. № 314/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Допълнително се е аргументирал и с разпореденото в чл. 211, ал. 2 КТ, която изрично предвижда, при случаите по ал. 1 на чл. 211 КТ, за реализиране на пълната имуществена отговорност на служител, удръжки да могат да бъдат правени от работодателя само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Постановяването на влязло в сила решение е дължимият краен съдебен акт единствено при осъществяване на отговорността на работника в спорния исков процес. Развитието исков процес в хипотезата на чл. 415 ГПК след заповедно производство е само факултативна, а не задължителна последица. Изяснено е, че даденото тълкуване на нормата на чл. 211 КТ е в съответствие и със застъпената с чл. 1, ал. 3 КТ цел на КТ.
В изложението към касационната жалба, касаторът е повдигнал следните правни въпроси: допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК, да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ, и представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ; допустимо ли е решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК да се прилага към вече започнали съдебни производства, ако с него се изменя процесуален ред за предявяване на вече заявена искова претенция.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, като относно първия правен въпрос счита, че следва да бъде преодоляна грешна съдебна практика, намерила израз в решение № 379/23.05.2013 г., постановено по гр.д. № 314/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Насрещната страна Г. М., счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото „не се съдържат въпроси, попадащи в хипотезите и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК”.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпроса допустимо ли е решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК да се прилага към вече започнали съдебни производства, ако с него се изменя процесуален ред за предявяване на вече заявена искова претенция. Няма никакво съмнение в съдебната практика, а и в правната доктрина, че тълкуването не е дейност по създаване на ново първично нормативно правило и не е равнозначно на приемането на нова правна норма; чрез него не се подменят нормотворческите функции на компетентните органи. Функцията на ВКС да осигурява еднаквото приложение на законите от съдилищата, която се постига чрез неговата задължителна тълкувателна дейност, вкл. и чрез решения по чл. 290 ГПК, следователно не е нормотворческа. Предложеното по този ред тълкуване от ВКС, както и тълкувателните норми в нормативен акт, се отнасят, безспорно, до правилата, които изясняват (тълкуват), без значение, че следват във времето, влизането им в сила. Тълкувателната дейност е зависима и производна логическа познавателна дейност по изясняване и разясняване на точния смисъл на нормативната разпоредба.
Другият процесуалноправен въпрос – допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК, в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 ГПК, да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ, и представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ, е от значение за постановения резултат и настоящият състав намира, че разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение, касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 510/23.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд, по гр.д. № 7269/2014 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 205,37 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: