О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 40 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. чрез прокурор М. Б. от Апелативна прокуратура – П. срещу въззивно решение № 1320/01.11.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 863/2012 г. в частта, с която иска по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ е уважен за сумата от 20 000 лв., ведно със съдебноделоводните разноски.
Излагат се доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна С. П. Н. чрез адв. И. Г. К. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В изложението са повдигнати следните процесуалноправни въпроси – за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при определяна на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ и за необходимостта да се изложат съображения за изследваните обстоятелства от съда и значението им за възприетия паричен еквивалент на увреждането.
Поддържа се противоречие с ТР 1-2001-ОСГК ВКС, т. 19 и т. 11 ПП 4/1968 г. на ВС РБ
Въпросите са принципно значими, а и в случая от значение за постановения резултат.
Въззивният съд в мотивите си е посочил различни обстоятелства, установени от окръжния съд, без да е ясно дали въззивната инстанция намира, че те са се осъществили, съответно във връзка ли са с увреждането на нематериалните блага на ищеца и как се отразяват на размера на определеното парично обезщетение.
Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т. 19, на което се позовава касатора, не намира автоматично приложение при действието на ГПК от 2007 г., но се установява противречие със задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК по поставения правен въпрос – напр., дейност Р-643-12.10.2010 по гр.д. № 1246/2009-4ГО, Решение № 237/2010 г. на ІV по гр.д. № 826/2009 г. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1163/2010, решение на ІV ГО на ВКС по гр.д. № 546/2012 г./
Налице е и поддържаното противоречие с т. 11 ПП 4/1968 г. на ВС РБ.
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване по двата правни въпроса, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1320/01.11.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 863/2012 г. в частта, с която иска по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ е уважен за сумата от 20 000 лв., ведно със съдебноделоводните разноски.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: