О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
София, 16.11.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4364 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Т. Е., чрез адв. Й. П. Й. от АК София, срещу въззивно решение № 165/15.05.2015 г. постановено по въззивно гр.д. № 167/2015 г. от Окръжен съд Перник.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма], не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Пернишки районен съд, признал за установено по отношение на П. Т. Е., че дължи на [фирма], сумата от 7 252,90 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, подробно описан, за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. , лихва за забава на месечните плащания в размер на 1 219,15 лв., за периода 30.06.2011 г. – 24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2252/2014 г. на Пернишкия РС.
Съдът установил, че П. Е. е собственик на имота, на който е доставяна топлоенергия – закупил го е по реда на НДИ, видно от представен по делото от ищеца писмен договор. Направен е извод, че той се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ /отм., но действала през исковия период. Прието е за неоснователно възражението му, че няма такова качество, тъй като нито твърди, нито установява с надлежни доказателства да е отчуждил имота, от което следва, че е негов собственик и през исковия период. Установено е също така, че имотът е придобит в режим на СИО, но по силата на чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на спора. Съдът, като ценил заключение на съдебно-икономическа експертизата, установил стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия е в размер на 7 252,90 лв., както и размерът на законната лихва – 1 219,15 лв. Установено е, че в абонатната станция има монтиран топломер, който е преминал през задължителния метрологичен контрол. Показанията от същия са отчитани ежемесечно и е изпълнено изискването за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците в етажната собственост. Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в етажната собственост и начислените суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена по действащата нормативна уредба през процесния период. П. определените текущи суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки. В имота на Е. не е извършван реален отчет поради неосигурен достъп и е начисляван разход за топлинна енергия съгласно чл. 70, ал.4 от Наредба № 16-344/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съдът посочил, че по силата на чл. 70, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин – чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. Е. не е изпълнил това си задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал.4 от цитираната наредба, се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал.2 от същата наредба. Прието е за неоснователно възражението, че не е осигурен достъп до имота поради причина, че Е. бил ангажиран по трудов договор и не е имал възможност да присъства на деня за проверка на уредите. Той е имал право на основание чл.70, ал.5 от Наредбата да поиска допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни да е сторил това или пък да е възразил срещу изготвените изравнителни сметки.
В заключение съдът намерил претенциите за главница и лихва за основателни.
Повдигнати са следните въпроси:
Пълната липса на изложение на обстоятелства, от които произтича вземането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК опорочава ли исковото производство по чл. 124, ал. 1 ГПК; следва ли съдът в исковото производство по реда на чл. 422 и чл. 415 ГПК, при наличие на съществен порок в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, да прекрати производството по делото; длъжен ли е заявителят по чл. 410 ГПК, съответно ищецът по иска, предявен по реда на чл. 422 и чл. 415 ГПК, изрично да заяви, че предявява вземането си при условията на солидарна отговорност по чл. 32, ал. 2 СК и, ако е длъжен, но не го е направил, как следва да процедира съдът в исковото производство; длъжна ли е страната, която изрично е отрекла да е била собственик на процесния имот през процесния период да установява, че се е разпоредила с имота след неговото придобиване.
Обосновава се с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Следният въпрос, уточнен и обобщен от състава на Върховния касационен съд, а именно – съдът по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 и чл. 417 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение, е включен в предмета на спора – в обжалваното решение въззивният съд е приел, че в исковото производство не се предвижда възможност за контрол относно правилността на действията на районния съд по издаване на заповед за изпълнение, включително и относно преценката за редовност на подаденото заявление. По поставения няма формирана задължителна съдебна практика, разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Последните два правни въпроса също са включени в предмета на спора, но разглеждането им не се налага с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Съдебната практика е многобройна и непротиворечива, като няма твърдения, нито основания възприетото тълкуване да бъде изоставено. Въззивният съд напълно се е съобразил с него – при солидарност на задълженията, кредиторът може да предяви иск за събиране на цялото вземане само от един от съдлъжниците, от което следва, че няма и задължение да сочи, че има евентуално и други длъжници, наред с посочения ответник. Отношенията между съдлъжниците са вътрешни. Тежестта да докаже, че ответникът е собственик на имота, на който е доставяна топлинна енергия е за ищеца – доставчик, което в случая е сторено с представяне на договор за закупуване на имота от ответника. Последният, ако твърди, че се разпоредил и поради това не е бил собственик на вещта през исковия период, трябва да го докаже.
В заключение, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за произнасяне по уточнения от състава на ВКС процесуалноправен въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 165/15.05.2015 г. постановено по въззивно гр.д. № 167/2015 г. от Окръжен съд Перник.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 145,06 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: