О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр. София, 02.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1638 по описа за 2018 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 18 от 31.01.2018 г. по в. гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от С. Х. П. от [населено място] против [община] за сумата 2700 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди. За разликата до предявения размер от 9880 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че на 26.01.2017 г., около 13.00 часа, ищцата и с осемгодишната ? дъщеря са преминавали през единственото регламентирано място за пресичане на кръстовището на [улица]в Шумен, в посока от НОИ към градинката до читалище „Д. В.”. На непочистено от леда „островче“ за пешеходците между двете разнопосочни платна ищцата се подхлъзнала и паднала, вследствие на което изпитала силна и остра болка. Не е могла да се изправи и придвижи сама, което е наложило да бъде откарана до дома ?, след което и в болница. Била диагностицирана с прясно скъсване на външния /латералния/ менискус на лявото коляно. Постъпила е в болничното заведение [фирма], [населено място], където е претърпяла операция на коляното (синевектомия) и след петдневен престой е била изписана за тридесетдневно домашно лечение. В резултат на получените травматични увреждания ищцата е изпитвала трайно затруднение в движението на левия долен крайник за повече от месец, била е обездвижена и не е могла да се самообслужва; изпитвала е силни болки в областта на коляното, поради което е приемала обезболяващи медикаменти. През периода на постоперативното лечение са били извършвани електростимулации и манипулации с ултразвук и с нискочестотно магнитно поле. След възстановяването и към 13.09.2017 г. е останала непостоянна болезненост в лявата колянна става, проявяваща се при крайно сгъване на левия долен крайник, без да оказва влияние върху ходенето. Прието е за установено и че [община] е възложила на [фирма], [населено място] извършването на дейностите по снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и обществени места на територията на [населено място], включително и за процесния участък от кръстовището на [улица]; че към момента на злополуката на 26.01.2018 г. метеорологичната обстановка в [населено място] е била тежка, с ниски температури, вариращи между минус 4 и минус 7,8 градуса °C; че на 26.01.2018 г. не е имало снеговалеж, но е била налична 15 см. снежна покривка – резултат от снеговалежите през периода от 17.01.2017 г. до 19.01.2017 г.; че пътната обстановка е била усложнена от силни навявания и заледявания, поради което Общината е отправила публично предупреждение за повишената опасност. При така установените факти е прието, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение на всички понесени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Отчитайки усложнената обстановка в деня на събитието като обективен фактор, независещ от поведението на ответника и приемайки, че ищцата очевидно не е проявила необходимото внимание при придвижването си, въззивният съд е стигнал до извод, че отговорността на ответника следва да бъде намалена на основание чл. 51 ЗЗД. Приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 2700 лева, които е присъдил на основание чл. 49 ЗЗД. Предявеният иск за имуществени вреди от 120 лева е уважен като основателен за сумата 23.20 лева.
Касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 2700 лева до предявения размер е постъпила от С. Х. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД (след уточнението му в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) – следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, за да се спази принципа на справедливост за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лева не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Материалният интерес по иска за имуществени вреди е под 5000 лева – под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба в тази част е недопустимо.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2700 лева до предявения размер от 9880 лева. Повдигнатият в касационната жалба въпрос по приложението на чл. 51 ЗЗД за справедливото обезщетяване на всички понесени от пострадалия болки и страдания е обуславящ изхода на делото. Приетото в обжалвания съдебен акт разрешение се явява в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която при определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т.ч. тежестта на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието на остатъчни неудобства за пострадалия, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Аргументите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност на решението не следва да бъдат обсъждани. По правната си същност доводите на касатора съставляват оплаквания за необоснованост, които следва да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 1249 от 08.03.2018 г. против решение № 18 от 31.01.2018 г. по в. гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Х. П. от [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен над размер от 23.20 лева до 120 лева.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 31.01.2018 г. по в. гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Х. П. от [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над размер от 2700 лева до 9880 лева.
УКАЗВА на жалбоподателя С. Х. П. в седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 143,60 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: