2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
гр. София, 05.11. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3283 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение от 13.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 691/2012 г. на Шуменския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 609/15.07.2011 г. по гр. дело № 1924/2010 г. на Шуменския районен съд, с което е уважен предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск срещу Варненския окръжен съд (В.), като е признато за установено, че жалбоподателят не му дължи част от сумите, за които се води производството по изпълнително дело № 7939/2008 г. на АДВ – ТД – [населено място] на ЧСИ с № 877, – в размер 13 840 лв. за водене на производството пред първата и въззивната инстанция по гр. дело 1849/2004 г. на В., както и следващите се в изпълнителното производство лихви и разноски, съобразно уважения размер на иска, който е отхвърлен до пълния му предявен размер; като въззивният съд е прекратил производството по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два правни въпроса: 1) кой е пасивно легитимиран да отговаря по отрицателен установителен иск за недължимост на присъдена от съда държавна такса върху отхвърлена част от иск за вреди по ЗОДОВ – държавата, в чиято полза е присъдена държавната такса, или съответният съд, издал изпълнителния лист; и 2) какво е правното основание на такъв отрицателен установителен иск – чл. 124 или чл. 439 от ГПК или друго. К. навежда и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, и в тази връзка сочи и представя определение № 736/29.12.2009 г. по ч. гр. дело № 578/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 101/01.12.1972 г. по гр. дело № 95/1972 г. на ОСГК на ВС, както и че двата изведени правни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – Варненският окръжен съд, в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, окръжният съд е приел, че отрицателният установителен иск на касатора е процесуално недопустим, като предявен срещу ненадлежна страна. В тази връзка са изложени мотиви, че надлежният ответник по установителен иск се определя от интереса „от установяване” и искът следва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване е предизвикало правния спор, а при отрицателен установителен иск надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право. Прието е че в настоящия случай касаторът-ищец твърди, че не дължи присъдена държавна такса – вземане, което по своята същност е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК и искът му следва да бъде насочен срещу Държавата, която се явява надлежен ответник по иска, а конституираният като такъв по делото – Варненският окръжен съд е ненадлежна страна в настоящото производство. С оглед на това е прието, че тъй като липсва положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, първоинстанционният съд не е следвало да разгледа и разреши спора по същество, а да прекрати делото, предвид което решението му се явява недопустимо.
При така изложените мотиви от въззивния съд, първият изведен в изложението на касатора правен въпрос несъмнено представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – този правен въпрос е разрешен от въззивния съд, обусловил е решаващите му правни изводи в обжалваното решение и е от съществено значение за изхода на спора по делото.
Този правен въпрос обаче не е предмет на разрешаване в посоченото и представено от касатора решение № 101/01.12.1972 г. по гр. дело № 95/1972 г. на ОСГК на ВС, в което е разгледан друг правен въпрос – относно предпоставките на иска по чл. 255 от ГПК от 1952 г. (отм.). Посоченото и представено от касатора определение № 736/29.12.2009 г. по ч. гр. дело № 578/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, поради което то не формира, нито задължителна практика на ВКС по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е годно да формира противоречива съдебна практика по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1, от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че първият изведен в изложението на касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Страните не сочат съдебна практика по този въпрос, като създаването на задължителна практика на ВКС по него би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на процесуалния и материалния закон, във визираните във въпроса случаи на предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на присъдена от съда държавна такса. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
Вторият изведен от жалбоподателя правен въпрос – относно правната квалификация на такъв отрицателен установителен иск за недължимост на присъдена от съда държавна такса, не е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалвано решение и не е от значение за изхода на спора по делото. При изложените мотиви на окръжния съд за недопустимост на иска, като предявен срещу ненадлежда страна, неговата правна квалификация в случая е без значение, тъй като това дали той ще бъде подведен под общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК или под специалната такава на чл. 439 от ГПК не определя кой правен субект е легитимиран да отговаря по него, не обуславя и процесуалната допустимост на иска в случаи като настоящия.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но само по първия изведен в изложението на касатора правен въпрос, свързан с преценката за процесуалната допустимост на предявения по делото иск, а именно: кой е пасивно легитимиран да отговаря по отрицателен установителен иск за недължимост на присъдена от съда държавна такса върху отхвърлена част от иск за вреди по ЗОДОВ – държавата, в чиято полза е присъдена държавната такса, или съответният съд, издал изпълнителния лист.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 317.11 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 13.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 691/2012 г. на Ш. окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Н. С. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 317.11 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.