6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 14.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2228 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. П. И. и по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 175/09.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3212/2015 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 3345/16.10.2015 г. по гр. дело № 1949/2014 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), по предявените по делото искове с правно основание чл. 200 от КТ, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 5 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес поради нови заболявания, вследствие усложняване заболяванията, настъпили при трудова злополука от 24.11.2006 г., ведно със законната лихва от 06.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплаща сумата 245.22 лв. месечно – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е получавал, и размера на отпусната му пенсия поради трудовата злополука, за периода 01.05.2013 г. – 13.05.2018 г. – датата, на която ищецът би се пенсионирал, ведно със законната лихва върху всяка ежемесечно дължима сума, при забава, до окончателното ? плащане; отхвърлени са исковете по чл. 200 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и за забава, както следва: за сумата 357.42 лв. месечно – разходи за лекарствени медикаменти за периода 01.05.2013 г. – 13.05.2021 г.; за сумата 110.69 лв. – сбор от изтеклите мораторни лихви върху това месечно обезщетение от 357.42 лв. за месеците май-декември 2013 г., за периодите от първо число на месеца, следващ този, за който се отнасят, до 06.02.2014 г.; за сумата 264 лв. месечно – разходи за възстановителни и рехабилитационни процедури за периода 01.05.2013 г. – 13.05.2021 г.; за сумата 81.77 лв. – сбор от изтеклите мораторни лихви върху това месечно обезщетение от 264 лв. за месеците май-декември 2013 г., за периодите от първо число на месеца, следващ този, за който се отнасят, до 06.02.2014 г.; за сумата 20 лв. месечно – разходи за санитарни материали за периода 01.05.2013 г. – 13.05.2021 г.; и за сумата 6.20 лв. – сбор от изтеклите мораторни лихви върху това месечно обезщетение от 20 лв. за месеците май-декември 2013 г., за периодите от първо число на месеца, следващ този, за който се отнасят, до 06.02.2014 г.; ведно със законната лихва върху всяка една месечна сума, при забава, до окончателното ? плащане; в тежест и на двете страни са възложени разноски по делото, като на ответника – и държавна такса.
Ответникът обжалва въззивното решение изцяло, а ищецът – само в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти, разходи за възстановителни и рехабилитационни процедури и разходи за санитарни материали.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира двете касационни жалби за частично недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, в обжалваната от ищеца част по иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за санитарни материали, който е с цена 1 920 лв., както и в обжалваната от ответника част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, който е с цена 5 000 лв. Поради това, касационните жалби на двете страни по делото са процесуално недопустими в частите им, подадени срещу тези части на въззивното решение. Поради липса на правен интерес от касационното обжалване, процесуално недопустима е и касационната жалба на ответника срещу отхвърлителната част на въззивното решение. В посочените части, касационните жалби следва да се оставят без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същите части.
В останалите им части, касационните жалби на страните са процесуално допустими – подадени са в срок, от процесуално легитимирани за това лица, имащи правен интерес от обжалването и срещу подлежащи на касационно обжалване части от въззивното решение. И в двете жалби се излагат становища и доводи за неправилност, като се поддържат касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Никоя от двете страни не е подала в срока за това отговор на касационната жалба на насрещната страна по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран процесуалноправният въпрос – длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение. Касаторът-ищец навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с: решение № 553/27.06.2013 г. по гр. дело № 196/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 226/20.01.2016 г. по гр. дело № 2530/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 243/01.04.2010 г. по гр. дело № 772/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 27/26.01.2011 г. по гр. дело № 159/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В първото от тези решения – решение № 553/27.06.2013 г. по гр. дело № 196/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, по този процесуалноправен въпрос е прието следното: Въззивният съд е съд по съществото на спора и формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. В другите две решения, посочени от ищеца – решение № 226/20.01.2016 г. по гр. дело № 2530/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 243/01.04.2010 г. по гр. дело № 772/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е прието, че имуществени вреди по чл. 200 от КТ, равностойни на разходите за специален хранителен режим, могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства, в това число – и с експертиза.
В противоречие с тази задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, за да отхвърли като недоказани по основание и размер исковете по чл. 200 от КТ за присъждане на процесните по настоящото дело обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти и в разходи за възстановителни и рехабилитационни процедури, въззивният съд се е задоволил да посочи в мотивите си единствено, че нито от свидетелските показания, нито от приетите съдебно-медицински експертизи (СМЕ) може да се направи категоричен извод, от кои точно медикаменти месечно се нуждае ищецът за поддържане на здравословното си състояние, както и че не се доказва по делото от нито едно от събраните доказателства, колко пъти и какво санаториално и рехабилитационно лечение следва да се провежда. Същевременно, при обсъждане поотделно на доказателствата по делото, въззивният съд, след като е изложил съображения, че кредитира показанията на разпитаната като свидетел, съпруга на ищеца, е посочил, че тя твърди, че ежемесечно закупуват различни медикаменти за лечение и болкоуспокояващи, както и че по лекарска препоръка заплащат на рехабилитатор, който идва, за да раздвижва ставите и да се избегне влошаване на състоянието на ищеца. Съдът, също лаконично е посочил и че експертите, изготвили двете СМЕ, не са се ангажирали с посочване на необходимите медикаменти за лечение на ищеца, както и че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) определя стойността на претендираните с исковата молба медикаменти.
При наличието на това противоречие при разрешаването на изведения от ищеца процесуалноправен въпрос, е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два материалноправни въпроса: 1) дали когато на едно лице, претърпяло трудова злополука, е определена 100 % трайна неработоспособност с първото експертно решение след трудовата злополука, съществува възможност да се приеме, че е налице ексцес в един по-късен момент; и 2) дали когато на едно лице, претърпяло трудова злополука, е определена 100 % трайна неработоспособност с първото експертно решение след трудовата злополука и на същото лице вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди с влязло в сила решение, съществува възможност да се приеме, че е налице ексцес в един по-късен момент и съответно – нови неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, или следва да се приеме, че влошаването на здравословното състояние (ако се приеме, че е налице такова) е било съобразено при първоначалното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят-ответник сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като по тях липсвала практика на ВКС и на останалите съдилища.
Видно и от самата формулировка на тези два материалноправни въпроса, а и от цялостното изложение към касационната жалба на ответника, както и от мотивите към обжалваното въззивно решение, тези два въпроса имат отношение само към съображенията на въззивния съд за уважаването на иска по чл. 200 от КТ за присъждане на процесното обезщетение за неимуществени вреди, в която част (както вече беше посочено), касационната жалба на ответника е процесуално недопустима. Тези два правни въпроса нямат отношение към изводите на въззивния съд за уважаването на иска по чл. 200 от КТ за присъждане на процесното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е получавал, и размера на отпусната му пенсия поради трудовата злополука. Във връзка с уважаването на този иск, в която част касационната жалба на ответника е процесуално допустима, същият не е извел и формулирал правен въпрос. Освен това, приетото от въззивния съд, както относно основателността на този иск, така и относно наличието на ексцес в случая, е в пълно съответствие с посоченото по-горе, решение № 553/27.06.2013 г. по гр. дело № 196/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
По горните съображения, двата изведени от ответника материалноправни въпроса нито съставляват в случая общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – в процесуално допустимо обжалваната от ответника част на въззивното решение, нито пък тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и т. 4 и мотивите към тях от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне само в процесуално допустимо обжалваната от ищеца част, с която са отхвърлени исковете му по чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти и в разходи за възстановителни и рехабилитационни процедури, ведно с неизтеклите законните лихви след исковата молба, както и (съгласно чл. 81 от ГПК) относно разноските по делото. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение.
Жалбоподателят-ищец не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ищеца И. П. И. – в частта ? срещу тази част от решение № 175/09.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3212/2015 г. на П. окръжен съд, с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за санитарни материали, ведно със законната лихва;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ответника [фирма] – в частта ? срещу отхвърлителната част на същото решение, както и срещу тази негова част, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва;
ПРЕКРАТЯВА в горепосочените части производството по гр. дело № 2228/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 175/09.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3212/2015 г. на П. окръжен съд – в останалата обжалвана от ищеца И. П. И. част, с която са отхвърлени исковете за обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти и в разходи за възстановителни и рехабилитационни процедури, ведно със законните лихви, както и относно разноските по делото;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на същото решение – в останалата обжалвана от ответника [фирма] част, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и размера на отпусната пенсия поради трудовата злополука, ведно със законната лихва.
Определението – в частта, с която частично се оставят без разглеждане касационните жалби на страните и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване;
След влизане в сила на определението изцяло, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.