О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 16.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 4955 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2509 от 31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3446/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 18.04.2017 г. по гр.д. № 963/2016 г. на Софийски градски съд, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 14996/07.09.2017 г., подадена от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса какъв е редът за реализиране отговорността на държавата за нарушение на Правото на ЕС и в частност приложим ли е редът по ЗОДОВ или отговорността на държавата се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД – въпрос, разрешен във въззивното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 963/2016 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба от [фирма], чрез управителя И. А. И. против Софийски районен съд. Предявени са обективно съединени искове: иск за имуществени вреди в размер на 15000 лева, изразяващи се в отнета възможност за използване на собствено моторно превозно средство в периода от 01.04.2014 г. до 25.01.2016 г.; иск за имуществени вреди в размер на 15000 лева, причинени от наложена възбрана върху офис; иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в накърняване на доброто име, честта и достойнството. С разпореждане от 01.02.2016 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в седмичен срок да уточни в какво се изразява противоправното поведение на ответника; да уточни в какво се изразяват имуществените вреди от възбрана на недвижим имот, както и да индивидуализира имота; да посочи периода, от който се претендира законната лихва; да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 1375.10 лева, както 4% върху цената на исковете за обезщетение за забава, в случай, че такива са предявени. С молба от 29.02.2016 г., ищецът е посочил, че следва да бъде ангажирана отговорността на Софийски районен съд за издаването на изпълнителен лист в нарушение на националното право; нарушение на чл. 411, ал. 1 ГПК, неспазване на установената от тълкувателно решение 4/2013 г. практика; нарушаване на регламент (ЕО) 805/2004г. и регламент (ЕО) № 1605/2002г. С разпореждане от 18.03.2016г. г., съдът отново е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да посочи дали исковата претенция се предявява от търговското дружество [фирма] или от И. И. като физическо лице. С молба от 08.04.2016г. е направено уточнение, че претенцията е заведена от [фирма] и е оспорена правилността на разпореждането за внасяне на държавна такса, с твърдения за нарушение на чл. 4, § 3 от Д.. С молба от 19.10.2016г. ищецът е направил изменение на иска като е намалил размера на претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до 26000 лева. С ново разпореждане от 03.01.2017 г. съдът е указал на ищеца да уточни претенциите си, както и му е предоставил повторно възможност за внасяне на държавна такса по делото в размер 1230 лева. С това разпореждане, ищецът е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията. С молба от 20.01.2017 г. ищецът е уточнил, че претенцията му намира своето основание в чл. 4, § 3 от Д., поради което следва да се разгледа по ЗОДОВ, в съответствие с който е внесъл проста държавна такса в размер 10 лева за физически лица и 25 лева за търговски дружества. С определение от 18.04.2017г. Софийският градски съд, след като е констатирал, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени, е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца на основание 129, ал.3 ГПК.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 2509/31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3446/2017 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че обстоятелствата, на които се основават исковете не попадат в хипотезите на отговорността по ЗОДОВ, поради което следва да се разгледат по общия исков ред и да бъде събрана държавна такса в размер на 4 % от цената им. Прието е, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени, поради което чл. 129, ал. 3 ГПК е приложен законосъобразно.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз е обуславящ изхода на процесуалния спор, предмет на делото пред настоящата съдебна инстанция. Въпросът относно процесуалния ред и компетентния съд, пред който следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз – по реда на ГПК или по реда на ЗОДОВ от общите граждански съдилища или по реда на ЗОДОВ от административен съд е предмет на Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд и на първа и втора колегия на Върховния административен съд.
Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. на общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд и на първа и втора колегия на Върховния административен съд, поради което съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр.д. № 4955/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: