2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 10.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1328 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 28.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2420/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, при постановена частична отмяна на решение от 15.11.2010 г. по гр. дело № 21941/2010 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени предявени от Х. П. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено със заповед № 72/21.04.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор „Преструктуриране и контрол” в отдел „Търговска дейност и преструктуриране” при дружеството-жалбоподател; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 786 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 21.04.2010 г. – 11.05.2010 г. и сумата 1 500 лв., удържана при уволнението, ведно със законната лихва от 12.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон (чл. 193 и чл. 195 от КТ) – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Х. П. П. в отговора си излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат (формулирани в седем пункта, но уточнени и обобщени от съда, съгласно правомощията му, посочени в т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, а именно: 1) трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 от КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание; и 2) относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че първият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а вторият правен въпрос – в противоречие с решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 676/12.10.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 8/01.04.2011 г. по гр. дело № 1035/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателен доводът на ищеца за неспазена от страна на касатора-работодател процедура по чл. 193 от КТ. В тази връзка СГС е изложил съображения, че в искането на работодателя за даване на обяснения следва да се съдържа описание на нарушението, за което ще се търси дисциплинарната отговорност на служителя, както и да се информира последния, че срещу него е започнала дисциплинарна процедура. Прието е, че този извод се налага от смисъла на нормата на чл. 193 от КТ и от необходимостта да се даде възможност именно в рамките на започнала такава процедура служителят да посочи доказателства в своя защита, както и че противното би означавало формално изпълнение на процедурата и поставяне на служителя в положение на изненада спрямо намеренията на работодателя, каквато не е целта на КТ. Въззивният съд е приел за основателен и довода на ищеца, че процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” не е изобщо мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, въпреки многословно изложените факти в нея. В тази връзка е прието, че в заповедта не са посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието – описание на лицето, извършило нарушението, и на конкретното действие, респективно бездействие на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина и на задълженията по индивидуалното му трудово правоотношение, с неговите обективни признаци – време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за поведение или задължение на служителя. Прието е и че в заповедта се съдържат общи констатации за „безотговорно изпълнение на поставена задача” от цялата комисия, в която е участвал ищецът, и която е приела обекта, от което били нанесени материални вреди на дружеството, които не са описани изобщо по размер. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че протоколите, посочени в заповедта и представени по делото, са неразделна част от нея, като във въззивното решение са налице противоречиви констатации относно това дали ищецът е запознат с протокола от 24.02.2010 г. В тази връзка е прието и че дори той да е бил запознат с него, не се установява за какви конкретни действия от негова страна работодателят му е наложил наказание, като са изложени съображения за това.
С горните си изводи въззивният съд е дал разрешения на двата изведени от касатора материалноправни въпроса, които разрешения са в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.
Изводите и съображенията на СГС за допуснато от касатора-работодател нарушение на чл. 193 от КТ противоречат на решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тях е прието следното: В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Изводите и съображенията на СГС за допуснато от касатора-работодател нарушение на чл. 195 от КТ противоречат на цитираното решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и на решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 676/12.10.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя; както и че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по двата изведени от жалбоподателя материалноправни въпроса по приложението на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, а именно: 1) трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 от КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание; и 2) относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 135 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 28.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2420/2011 г. на Софийския градски съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 135 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.