Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.София, 11.11.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1454/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Д. Г., чрез адв. А. Г., срещу въззивно решение № 644/03.12.2014 г. постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 837/2014 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация Т. Й. П. е изразила становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Дирекция Социално подпомагане – [населено място] м., е препотвърдила в писмен вид социалния доклад, представен по делото, като по този начин е изразила становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по спора, съобрази следното:
Г. Д. Г. и Т. Й. П. са предявили насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на родените от съвместното им съжителство деца Р. и К..
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Беленски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Р. Г. Г., [дата на раждане] и К. Г. Г., [дата на раждане] , на майката Т. Й. П.; определил е режим на лични отношения на бащата Г. Д. Г. с децата, като го е осъдил да плаща месечна издръжка на детето Р. по 110 лв. месечно и на детето К. – 100 лв. месечно, считане от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Г. Г. е осъден да заплати на Т. П. разноските по делото.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните по делото са родители на малолетните деца Р. и К., родени по време на съжителството им на семейни начала. През 2005 г. те се разделили и децата останали да живеят при майката, като общували постоянно и с бащата и неговите родители. От есента на 2012 г. заживели по свое желание при бащата, в дома на неговите родители, които го подпомагали в грижите за внуците. Децата поддържали контакти с майката – посещавали я след училище, ходили с нея на почивка, тя ги вземала, когато посещавала курсове и семинари. От есента на 2013 г. децата преустановили контактите си с майката, след като узнали, че е бременна. Съдът намерил, че бащата е бездействал при изживяната от децата криза, а бил този, който е следвало да обясни създалата се ситуация, както и правото на майката на личен живот и решение кога и колко деца да има. Майката живее под наем в общинско жилище, състоящо се от две стаи и кухня, а бащата – в дома на своите родители в едноетажна къща, в която има обособена детска стая за нуждите на двете деца. Бащата сутрин водел децата на училище, а в следобедните часове с тях била баба им, която ги подпомагала при подготовката на уроците. През последната учебна година децата показали отличен успех, за което получили грамоти. Пред съда заявили желанието си да останат при бащата, който се грижел за тях и имал различен от майката подход в случаите на допуснати грешки. Бащата работи като шофьор и получава минималната за страната работна заплата; в рамките на работния ден и при отсъствие от дома, грижите за децата изцяло поемали неговите родители. През есента на 2014 г. бащата допуснал дъщеря си да отиде сама на дискотека и съдът приел,че това му поведение е осъдително от морална и правна гледна точка и излага на сериозен риск живота и здравето на детето. По здравословни проблеми на децата личният лекар контактувал с тяхната баба, която също има медицинско образование. Майката работи като общопрактикуващ лекар в [населено място] м. и получава месечен доход от 3000 лв. През пролетта на 2014 г. родила трето дете, С.-Е., за чието отглеждане се грижи сама.
В заключение, съдът приел, че майката е по-подходящият родител, при когото да живеят децата, поради следното: възрастта на двете деца, необходимостта те да се отглеждат в еднаква семейна среда със С.-Е.; проявена от майката грижовност и внимание към децата, желанието й те да получат подходящо възпитание и образование; по-добри битови и финансови възможности за реализиране на тези цели. Бащата участва епизодично в отглеждането и възпитанието на децата, основната тежест е поета от родителите му; вместо него, майка му контактува със свидетеля Д. относно здравословното състояние на децата; поставил в риск дъщеря си, като допуснал тя да отиде сама на дискотека.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1454/2015 г., в хипотезата на чл. 280,ал. 1 ГПК, поради противоречие между постановеното от въззивния съд и задължителна съдебна практика, намерила израз в решение № 24/2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о, Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС и решение № 20/24.05.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о, по въпросите: съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе; при преценка на фактите по делото, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне най-добрия интерес на детето; следва ли да обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на детето.
В решение № 24/2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о, е разяснено, че въззивният съд е длъжен да се произнесе въз основа на всички събрани по делото доказателства, което в случая не е сторил Русенският окръжен съд, който е игнорирал показанията на свидетелите Ю. К. и Р. Т., справката за съдимост на Т. П., становище на А. за социално подпомагане, Дирекция социално подпомагане – Д. могили, изх. № ЗД-237-1/25.09.2014 г., относно сигнал, че детето Р. Георгиева е поставено в риск. Допуснато е нарушение на чл. 12 ГПК; то е съществено, защото се е отразило и върху правилността на решението.
В противоречие с указанията на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо децата Р. и К., като не е преценил: условията на живот при майката; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им. Допуснато е нарушение и на чл. 235, ал. 2 ГПК, който задължава съдът да основе решението си върху установените от него обстоятелства и закона.
В решение № 20/24.05.2013 г., по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о., е изяснено, че желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда, но задължително техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшия критерии за решението на съда е интересът на децата. В случая въззивният съд не е обсъдил желанията на децата, съответно не е преценил тяхната възраст, зрялост, евентуално манипулируемост.
Основателно е и касационното оплакване за необоснованост на въззивното решение – съдът е достигнал до извод, че бащата епизодично полага грижи за децата, което не съответства на събраните по делото доказателства и установени факти – той ги отглежда след раждането им; подпомаган е от майка си и баща си, обезпечава ги финансово и е обзавел детска стая с всичко необходимо; контролира ги, но е и винаги насреща за разговор. Съдът необосновано вменил във вина на бащата, че не е уведомил децата, че майка им е бременна. Вярно е, че той следва да съдейства на майката и в подобна ситуация да й помага в отношенията й с децата, но не е негово задължение, вместо нея и, въпреки мълчанието й, да уведомява децата за състоянието й. Необоснован е и изводът, че бащата поставя детето Р. в риск, само поради установеното, еднократно, в хода на процеса, посещение от детето на дискотека, откъдето се прибира в определения час и придружено от близък на семейството. Не съответства на събраните доказателства и изводът, че при майката битовите условия са по-добри в сравнение с тези при бащата. Тя има по-високи доходи и собствено жилище в [населено място], но по-малко жилище, в което няма детска стая или обособен кът за учене и занимания; не погасява своевременно месечните сметки за комунални услуги.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.
Детето Р. Г. Г. е [дата на раждане] , детето К. Г. Г. – на 03.08.2004 г. Майката Т. П. е с постоянен адрес в [населено място] и настоящ – [населено място] м., където работи като общопрактикуващ лекар. Бащата е с постоянен и настоящ адрес [населено място] м.. Двамата живеят на семейни начала от 2001 до 2005 г., като децата са родени по време на съвместното им съжителство. След раздялата на родителите, децата остават да живеят при майката, като често гостуват на баща си и неговите родители.
Майката обитава общински апартамент, под наем, в [населено място] м., за който заплаща месечно по 143 лв. Жилището се състои от две стаи, кухня и баня с тоалетна. В жилището няма и никога не е имало обособена детска стая, а само е манифестирано в хода на процеса желание на майката да създаде такава.
Бащата живее в жилището на родителите си, заедно с тях. Жилището представлява едноетажна къща с пристройка. Основната къща се състои от три стаи, кухня, баня с тоалетна. Пристройката се състои от една стая, кухня, баня с тоалетна. За децата е обособена детска стая, обзаведена с всичко необходимо.
Децата са ученици в СОУ „Св.Св. К. и М.“ [населено място] м.. Няма данни за заболявания, а по данни и на социалните работници, са във видимо здраве.
При отглеждането на децата бащата може да разчита на помощ и всякаква подкрепа от своите родители.
Няма данни Т. П. да е подпомагана от трети лица или да може да разчита на странична помощ при отглеждането и възпитанието на децата.
От показанията на свидетелите Ю. Д. К. (съсед) и Р. П. Т. (майка на бащата), чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, но още и като резултат на непосредствени впечатления, непротиворечиво депозирани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че бащата ползва майчинство при раждане на двете деца и от тогава датира и помощта на бабата Р. Т.. Майката на децата Т. П. често се връща късно вечер, поради служебни ангажименти. Когато децата започват да посещават детска ясла и градина, бащата се връща на работа, като основно бабата Р. Т. се грижи за воденето и прибирането им от детските заведения. След раздялата на родителите, децата живеят и при майката и при бащата, които си поделят грижите; когато детето К. става ученик, и двете деца се преместват за постоянно в дома на бабата, където се отглеждат от нея и бащата; с тях постоянно има човек, създадена е спокойна среда за социално, умствено и физическо развитие. Децата слушат бащата, той има подход и реагира адекватно, като преценява ситуацията за момента. Той и неговите роднини не препятстват децата да се срещат с майката; тя ги взема на екскурзии, посещават я, понякога сутрин ходят да й искат пари за закуски – последното се установява и от показанията на свидетеля Д. Т. Д.. Според него майката иска да даде добро образование на децата, апартаментът й в [населено място] е на хубаво място и те могат, след време, да живеят там, докато следват. Няма твърдения, нито доказателства, че бащата няма амбиции за добро образование на децата или, че ги препятства, напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че той лично и ежедневно, към настоящия момент, контролира подготовката им за училище, помага им и ги стимулира. Децата са отлични ученици (представени по делото са и грамоти за отличен успех, получени и от двете деца за учебната 2013/2014 г.), редовно посещават учебни занятия, нямат наложени наказания.
Понастоящем с децата постоянно има човек, създадена е спокойна среда за социалното им, умствено и физическо развитие.
Майката взема телефоните на децата, защото не може да плаща сметките, а след получаване на исковата молба и лаптопа им; понастоящем децата не поддържат връзка с нея.
Децата научават, че майката е бременна през декември 2013 г., докато са с нея на семинар в П. – от промените в тялото й, не от проведен разговор. Детето Р. разстроено позвънява на бабата Р. Т., която се опитва да го успокои и съветва майката да обясни ситуацията на децата, но последната не го прави.
Откакто децата разбират, че майка им очаква дете, не желаят да контактуват с нея. Майката от тогава не им дава и средства.
Майката, в хода на висящия процес, на 11.09.2014 г., подава сигнал до „Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. м., че детето Р. е в риск. Причината – посетила дискотека в първата събота на септември.
След проверка, разговори с детето, родителите и бабата, социалната служба излиза със становище, че психическото и физическото здраве на детето не са застрашени. Р. е ходила на дискотека само веднъж, със знанието и позволението на своя баща, прибрала се в къщи с близък на семейството. Детето има вечерен час, който спазва; ако се случи да закъснее, уведомява баща си къде е и с кого ще бъде, като получава неговото разрешение. Р. разбира сложността на ситуацията – че не е присъщо на дете на нейната възраст да закъснява вечер.
По делото е установено, че Т. П. предизвиква на два пъти пожар в жилището – първият път токът е изключен заради неплатени сметки и тя запалва свещи в банята, оставя ги и следва пожар.
От справка за съдимост на Т. Й. П. се установява, че тя е осъждана:
1. по нохд № 1074/2007 г.
за престъпление по чл. 381, ал. 5, т.2 НПК, чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК; време – периода 10.03.2003 г. до месец декември 2006 г. ; място [населено място] могили и [населено място];.
за престъпление по чл. 381, ал. 5, т. 2 НПК, чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК; време – в периода 17.04.2006 г. до края на месец май 2006 г.; място – [населено място] и [населено място];
Определено е общо наказание – пробация.
2. по НАХД № 161/2011 г. е призната за виновна в това, че на 10.05.2011 г. г., в сградата на РУ „Полиция“, [населено място], съзнателно се ползвала от преправен официален документ – комбинирана застрахователна полица за удостоверяване наличието на застраховка „Гражданско отговорност“ на лек автомобил БМВ. Освободена от наказателна отговорност, като на осн. чл. 78а, ал. 1 НК й е наложено административно наказание – глоба.
При изслушване на децата от съда, същите са заявили категорично, че искат да останат при бащата, който се грижи добре за тях и при когото живеят спокойно от няколко години; когато правят бели и двамата родители се карат, но бащата „не точно“ като мама, обяснява им какво трябва да правят; споделят с него и баба си проблемите; има случаи, в които майката ги обижда и излага пред други хора и техни приятели.
Социалният работник, който присъства при изслушването на децата от съда, заявява, че те не са склонни да изопачават истината, разбират ситуацията, разговарят много трезво.
Становището на Дирекция социално подпомагане – [населено място] м., е че децата са добре обгрижвани от своя баща; той задоволява потребностите им от битов, здравен, образователен и емоционален характер, като получава подкрепа от своите родители.
При така установеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че и двамата родители имат добър родителски капацитет, но бащата е по-пригоден да отглежда и възпитава децата.
Те трайно са се установили в дома на бащата, където имат създадени добри условия на живот, живеят в спокойна среда, под постоянно наблюдение. Промяната в начина им на живот би се отразила неблагоприятно на психическото им състояние.
Жилищните условия при майката са по-неблагоприятни; тя само е изразила желание да обособи детска стая, но никога не го е правила. Наличието на жилище в Р. – извън местоживеенето на самата Т. П., няма отношение към наличните условията за живот на децата. Възможността те да ползват имота в [населено място] в бъдеще (като студенти) е без значение за настоящия спор, а и не би следвало да е в зависимост от решението с кого от двамата родители да живеят децата до навършване на пълнолетие или до промяна в обстоятелствата.
Бащата може да разчита и реално получава помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието на децата.
Майката продължава да работи, има малко дете, не твърди, нито представя доказателства да ползва помощ при отглеждането му, което поставя под съмнение възможността й да отделя необходимото време и внимание, както и да осъществява постоянен контрол спрямо другите две деца. Отдадеността й към професията е положително качество и белег за професионализъм, но ако е за сметка вниманието и обгрижването на децата, то не е в техен интерес и засяга правилното им емоционално развитие.
Съдът преценява и подхода на родителите към децата, доколко са откровени с тях и намира, че бащата е по-открит и има по-адекватно поведение и правилен подход; поставя ограничения, има изисквания, но не се налага, не е деспотичен, а диалогичен и разбиращ; отзивчив е за проблемите на децата.
Майката от края на 2013 г. не търси контакт с децата или, поне, не умее да ги предразположи. Ясно е, че те се чувстват пренебрегнати, изолирани от премълчаването на бременността на майката, навярно с поведението си я „наказват“, но тя е възрастният, майката, и тя е тази, която трябва да потърси и намери правилния подход за възстановяване на близостта; да е търпелива и разбираща. Вместо това, тя отправя обиди към децата пред трети лица, изразява негативно отношение към тях, а това й поведение не само не допринася за нормализиране на връзката помежду им, но съществено засяга емоционалното състояние на децата. През периода, през който децата са с бащата, майката без основание не дава и средства за издръжка. Изключително неуместно и непедагогично реагира тя и, когато детето Р. посещава дискотека – не търси първо разговор с нея, с бащата, а веднага сигнализира социалните служби, като в случая поведението й може да се цени и като опит за осигуряване на доказателства в хода на висящия процес, което обаче не е продиктувано от основната ценност – интереса на децата.
При събраните доказателства относно личностните качества на родителите, съдът намира, че приоритет също има бащата. Т. П. е по-сприхава, проявява нехайство в ежедневието, което, от позицията на родител и предполагаема зрелост, е неприемливо, дори може да постави в риск живота и здравето на децата.
Осъждането на майката не я прави по-малко грижовен родител, но създава отрицателен нравствен облик и е лош пример за децата. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Те са и в такава възраст, в който следват модели на поведение и изграждат своя мироглед В случая е налице двукратност на престъпно поведение, което значи, че дори веднъж наложената от съд санкция не повлиява на отношението й законовите правила.
И накрая, ведно с всички изложени съображения, следва да се отчете и желанието на двете деца, които са във възраст, в която могат да формират собствена воля и техният избор, изразен ясно и категорично, не се явява манипулиран.
Не е в техен интерес насилствено наложена промяна на вече установения начин на живот, който е съобразен с потребностите им от битов и емоционален характер.
В заключение, местоживеенето на двете деца следва да бъде определено с бащата, на когото да се предостави и упражняването на родителските права спрямо децата.
На майката следва да бъде определен режим на лични отношения, като съдът намира, че в интерес, преди всичко на децата, е да възстановят прекъснатата емоционална връзка с майката и природената сестра. Намира за необходимо да укаже на бащата и неговите роднини да способстват и съдействат за това, а на майката, при необходимост, да потърси помощ и съдействие от детски психолог и от специалисти от Дирекция Социално подпомагане – [населено място] м..
При наличните доказателства съдът намира, че родителите, в отношенията по между си, успяват да се споразумеят за контактите с децата, което е изключително в интерес на децата, поради което намира, че не е нужно детайлно разписване за всеки празник в годината, до навършване на пълнолетие на децата, с кого от двамата родители да са те. Съдът намира, че двамата родители са достатъчно разумни и могат да постигнат съгласие за оптимално разрешение, в най-добър интерес за децата. С оглед на това, че никой от родителите не е възразил принципно на обичайния режим на лични отношения, определен с решението на първата инстанция, той следва да бъде възприет и с настоящото решение: майката да е с децата Р. и К. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10 ч. в събота, до 18 ч. в неделя, с преспиване, по 15 последователни дни през месец юни и месец август, когато бащата не е в платен отпуск, както и половината от Коледните и Новогодишни празници.
Пред настоящата инстанция не е спорен и размерът на необходимата за двете деца месечна издръжка – по 230 лв. за Р. и по 210 лв. за К.. Майката е с по-високи доходи от бащата, но сама се грижи и за още едно непълнолетно дете, като живее в жилище, за което плаща месечен наем. Бащата живее в дома на родителите си, подпомаган е финансово от тях, но има по-ниски доходи от майката и полага непосредствените грижи за децата. При тези обстоятелства майката следва да заплаща по 130 лв. месечна издръжка за детето Р. и по 110 лв. за детето К., считано от влизане в сила на решението. Отхвърлителен диспозитив не се дължи – до размера на претендираните от бащата суми, защото исковете – и на майката и на бащата, са по чл. 127, ал. 2 СК, като съдът, при произнасянето на кого от тях да предостави упражняването на родителските права, задължително определя мерки на лични отношения с другия родител и дължимата от последния издържка, дори и без изрично искане. Цитираните в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК норми – 59, 142, 143 СК, са относно предпоставките, при които съдът се произнася, а не, че разглежда, освен иск по чл. 127, ал. 2 СК, и самостоятелни искове по цитираните разпоредби. Няма никакво съмнение, а и практиката е напълно непротиворечива, че в този случай, издръжката се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението.
Насрещният иск по чл. 127, ал. 2 СК на Т. П. следва да бъде отхвърлен.
Т. П. следва да заплати на Г. Г. сторените от него по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски в размер общо на 813 лв., както и в полза на съдебната власт дължимите държавни такси – 345,60 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 644/03.12.2014 г.. постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 837/2014 г.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на малолетните деца Р. Г. Г., [дата на раждане] и К. Г. Г., [дата на раждане] , при бащата Г. Д. Г. от [населено място] м., Р. област, [улица] предоставя упражняването на родителските права спрямо децата Р. Г. Г. и К. Г. Г. на бащата Г. Д. Г..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Т. Й. П. от [населено място] м., [улица], вх. „В”, ет. 3 с децата Р. Г. Г. и К. Г. Г. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10 ч. в събота, до 18 ч. в неделя, с преспиване, по 15 последователни дни през месец юни и месец август, когато бащата не е в платен отпуск, както и половината от Коледните и Новогодишни празници.
ОСЪЖДА Т. Й. П. от [населено място] могили, [улица], вх. „В”, ет. 3 да заплаща на малолетните деца Р. Г. Г. и К. Г. Г., чрез техния баща и законен представител Г. Д. Г., месечна издръжка в размер на 130 лв. за първото дете и 110 лв. за второто дете, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Й. П. от [населено място] м., [улица], вх. „В”, ет. 3 против Г. Д. Г. от [населено място] м., Р. област, [улица] по чл. 127, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА Т. Й. П. от [населено място] м., [улица], вх. „В”, ет. 3 да заплати на Г. Д. Г. от [населено място] м., Р. област, [улица] сумата в размер на 813 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. ГПК , направени по делото във всички инстанции.
ОСЪЖДА Т. Й. П. от [населено място] м., [улица], вх. „В”, ет. 3 да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата в размер на 345,60 лв. – дължима държавна такса за присъдените издръжки по чл. 127, ал. 2 СК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: