3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 19 февруари 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2948 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ответницата Т. Н. З. срещу решение № 98/10.03.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 904/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 570/14.07.2016 г. по гр. дело № 2369/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен, предявеният от [фирма] срещу [фирма] и жалбоподателката, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като са обявени за относително недействителни по отношение на ищеца договори за покупко-продажба от 19.12.2014 г., обективирани в нотариален акт № …, том …, рег. № 17014/19.12.2014 г. и нотариален акт № …., том …., рег. № 1…/….. г., двата на нотариус А. И., с които ответното дружество е продало на жалбоподателката-ответница десет поземлени имота – ниви (подробно описани); в тежест на двамата ответници са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбаподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните правни въпроси: 1) нарушен ли е принципът на равнопоставеност на страните, когато във въззивното производство съдът, поради непълнота на доклада по чл. 146 от ГПК в първоинстанционното производство, ощетяваща само ответниците, разпределя отново доказателствената тежест и допуска на ищеца събирането на доказателства, които вече са събрани; 2) искане за доказване на отрицателен факт ли е искането за установяване възможността едно лице да знае определен факт; 3) нарушени ли са принципите на служебното и диспозитивното начало, когато въззивният съд допусне на едната страна събирането на гласни доказателства, които вече са събрани в предходната инстанция, а ограничи другата страна до възможността да ги опровергава само във въззивната инстанция; 4) достатъчно ли е да се приемат за доказани само със свидетелски показания обстоятелства, за които обичайно има съставени писмени доказателства; 5) може ли вътрешното убеждение на съда при решаване на спора да се формира върху свидетелските показания на едната страна, когато тези свидетели са допуснати и изслушани в нарушение на закона; 6) следва ли да се кредитират и да се приемат безкритично показанията на свидетел, който е излъгал, че няма висящи съдебни дела със сходен предмет със страната, срещу която свидетелства; 7) може ли да се приеме за доказано, че прочитането на документ, съдържащ специализирана финансова информация, съставен от друг, означава знание и разбиране на прочетеното; и 8) към кой момент третото лице – приобретател трябва да е узнало за лошото финансово положение на длъжника – прехвърлител по сделката, за да се приеме, че при сключване на увреждащата сделка също е знаело. По отношение на първите шест правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че първите три въпроса са решени от въззивния съд в противоречие с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а следващите три въпроса – в противоречие с решение № 131/12.04.2013 г. по гр. дело № 1/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. по гр. дело № 759/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 700/28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на последните два правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът [фирма], в отговора на жалбата излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата.
Другият ответник по иска [фирма], в писмено становище излага съображения, че касационното обжалване следва да се допусне, както и за основателност на жалбата.
За да уважат иска по чл. 135 от ЗЗД, в мотивите към постановените по делото решения и двете съдебни инстанции са приели, че са безспорни между страните и са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото следните обстоятелства: качеството „кредитор“ на дружеството-ищец спрямо ответното дружество-прехвърлител, увреждането на ищеца с процесните договори за продажба между двамата ответници и знанието за това увреждане у ответника-прехвърлител. Спорното между страните обстоятелство – знанието за увреждането у жалбоподателката-ответница, и двете инстанции са приели за установено по делото въз основа на съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства. В тази връзка районният съд е обсъдил в мотивите към решението си, допуснатите и изслушани от него, по искане на ищеца, показания на двама свидетели, а въззивният съд – освен тях, и допуснатите и изслушани от него, показания на още трима свидетели, двама от които – по искане на ищеца, а третият – по искане на ответното дружество.
За да се стигне до този резултат, страните и въззивният съд са извършили следните процесуални действия: Първоинстанционното решение е било обжалвано от двамата ответници, като във въззивната жалба на жалбоподателката-ответница се съдържа и оплакване за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, включително – че с него не ? е указано кои от твърдените от нея обстоятелства подлежат на доказване, и в тази връзка е поискан разпит на двама свидетели за отношенията между двамата ответници и за възможността жалбоподателката-ответница да знае за увреждането на ищеца. Ищецът не е подал отговори на въззивните жалби на ответниците. С определението си по чл. 267 от ГПК въззивният съд е допълнил доклада на първата инстанция относно признатите от страните обстоятелства, ненуждаещите се от доказване такива и разпределението на доказателстватата тежест, като в тази връзка е указал на жалбоподателката-ответница, че в нейна тежест е да установи обстоятелствата, свързани с отношенията между двамата ответници, и факта, че тя не е знаела за увреждането на ищеца; също в тази връзка е допуснат и разпит на поисканите с въззивната жалба на жалбоподателката-ответница, двама свидетели. В откритото съдебно заседание, по възражение на всички страни по делото, въззивният съд е изменил определението си по чл. 267 от ГПК, респ. – направения с него доклад относно разпределението на доказателствената тежест, като я е разпределил отново, а именно – че в тежест на ищеца е установяването на факта на знанието за увреждането му у жалбоподателката-ответница. Предвид това, окръжният съд е допуснал разпит на още двама свидетели, поискани от страна на ищеца в същото открито съдебно заседание, оставил е без уважение искането за разпит на двама свидетели, направено с въззивната жалба на жалбоподателката-ответница, и е дал възможност на двамата ответници да сочат и представят доказателства за опровергаване твърденията на ищеца относно знанието за увреждане у жалбоподателката-ответница. По направено в същото открито съдебно заседание, искане от страна на ответното дружество, въззивният съд е допуснал разпит на още двама свидетели – за оборване твърденията на ищеца относно знанието за увреждане у жалбоподателката-ответница. В следващото открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене, окръжният съд е провел разпита на доведените свидетели – двамата, допуснати на ищеца, и единия – на ответното дружество, като вторият не е бил доведен и разпитан.
Настоящата инстанция намира, че обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), първият, третият и петият процесуалноправни въпроси в изложението към касационната жалба се свеждат до един процесуалноправен въпрос, а именно: налице ли е нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и на диспозитивното и служебното начало, когато при направено само с въззивна жалба на ответник, оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 от ГПК на първоинстанционния съд, въззивният съд допусне на ищеца събирането на гласни доказателства, каквито вече са събрани в предходната инстанция, и основе въззивното решение и на тези свидетелски показания. Въззивният съд е разрешил този процесуалноправен въпрос в противоречие с посочената от жалбоподателката, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, както и че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, без ищецът да е подал въззивна жалба или отговор на въззивните жалби на ответниците, по негово искане въззивният съд е допуснал и разпитал нови свидетели за обстоятелства, за които на ищеца вече са били допуснати и разпитани свидетели от първата инстанция.
Останалите пет правни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателката, не съставляват общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като те не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на делото (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: налице ли е нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и на диспозитивното и служебното начало, когато при направено само с въззивна жалба на ответник, оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 от ГПК на първоинстанционния съд, въззивният съд допусне на ищеца събирането на гласни доказателства, каквито вече са събрани в предходната инстанция, и основе въззивното решение и на тези свидетелски показания.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 255.05 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 98/10.03.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 904/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката Т. Н. З. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 255.05 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ? жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: