2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 30.01. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3257 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба с вх. № 10723/01.12.2014 г., адв. Е. М. Г. моли съда да й бъде издаден разходен касов ордер с оглед плащане на дължимото й се адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по делото.
Молбата е основателна.
Молителката е изготвила и е подала касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение от 06.01.2014 г. по въззивно гр. дело № 3011/2013 г. на Софийския градски съд – от името на ответника М. С. (М.) Д. – в качеството й на негов особен процесуален представител, назначен от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК. С влязло в сила определение № 326/06.10.2014 г., касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото пред ВКС е прекратено. Доколкото процесуално недопустимата касационна жалба е била изготвена и подадена, при дадени от въззивния съд, макар и неправилни указания, че въззивното решение подлежи на обжалване, на молителката се дължи адвокатско възнаграждение за положения труд, в качеството й на особен процесуален представител на жалбоподателя-ответник пред настоящата съдебна инстанция. При администрирането на касационната жалба, въззивният съд не е указал на ищеца по делото [фирма] да внесе по депозитната сметка на съда това адвокатско възнаграждение – съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, но това и не е могло да бъде направено, тъй като касационна жалба е била подадена само от ответника и същата не би могла да бъде върната от въззивния съд при евентуално неизпълнение на такива указания към ищеца. При тези обстоятелства, адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено на молителката от бюджета на ВКС – в размер, определен при условията на Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ (в този смисъл – и т. 6 и мотивите към нея от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). При обжалваем интерес по делото в размер 3 501.29 лв. (в тази връзка – виж постановеното по делото определение № 326/06.10.2014 г.), приложима в случая е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 – in fine, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, съгласно която размерът на дължимото се на молителката адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 600 лв., за която на молителката следва да се издаде разходен касов ордер.
От друга страна, предвид изхода на касационното производство по делото – прекратяването на същото, поради процесуалната недопустимост на подадената от името на жалбоподателя М. С. Д., касационна жалба, която е оставена без разглеждане, по аргумент от разпоредбите на чл. 78 от ГПК, разноските за платеното от бюджета на съда адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. следва да се възложат в негова тежест, като на основание чл. 77 от ГПК той следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ЗАПЛАТИ от бюджета на съда на адв. Е. М. Г. от САК сумата 600 лв. (шестстотин лева) – адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, в качеството й на особен процесуален представител на жалбоподателя М. С. Д., за което да й се издаде разходен касов ордер;
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен и настоящ адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] бх. „Б”, ет. 3, ап. 41, да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за заплатено от бюджета на съда, адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.