3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 26.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7077 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1565 от 22.07.2014 година по гр.д. № 105/2014 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 28.06.2013 г. по гр.д. № 7049/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, предявен от Н. В. К. и И. К. К., двамата от [населено място] против И. К. К. от [населено място] за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с договор по нот. акт № 55 от 1993 г. В решението е прието за установено, че през 1993 г. ищците са дарили на ответника по делото, техен внук, собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент № 7 в жилищна сграда на [улица], [населено място], запазвайки си пожизнено право на ползване върху имота. През 2011 година за ищците е възникнала допълнителна нужда от средства за издръжка, свързана с влошаване на здравословното им състояние, съответно налагащ се постоянен разход за медикаменти. Разликата между получаваните от тях доходи от пенсии и необходимата сума за издръжката им, в т.ч. храна, лекарства и консумативи е възлизала на около 52 лева месечно. Дарителите са поискали да им бъде предоставена ежемесечна издръжка от ответника в размер на 300 евро. От месец май 2010 г. ответникът е започнал да им превежда първоначално по 50 лева, а впоследствие по 52 лева. Месечният доход на ответника възлиза на 530 лева, от който изплаща отпуснати му кредити и задълженията си за издръжка към три малолетни деца. При така установените факти, в решението е прието, че искът за отмяна на дарението е неоснователен – дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която обаче дареният е изплащал съобразно нуждите им и възможностите си, предвид което не е налице проявена непризнателност.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Н. В. К. и К. И. К., заместил починалия в хода на процеса ищец И. К. К.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли съдът да обсъди доводите на страните и доказателствата в тяхната цялост (в т.ч. да обсъди реалните нужди на дарителите, включващи и разход на средства за ток, вода, телефон, облекло, вестници, телевизия и пр.) и да изложи собствени мотиви относно фактите и правните си изводи, разрешен в противоречие с ППВС № 1 от 1953 г. ВС РБ и т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС. Поддържа се, че въпросът как се определя цифровата величина на нуждата от издръжка в хипотезата на чл. 227, ал.1, б. „в” ГПК е разрешен в противоречие с решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросът изпълнил ли е дареният задължението си да предостави издръжка на дарителите, когато предлаганата от него се различава от действителните им нужди.
Ответникът по касационната жалба И. К. К. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Доводите са постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са носнователни. В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК и задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ВКС (касаещо правомощията на съда при ограничения въззив, уреден в ГПК от 2007 г.), въззивният съд се е произнесъл по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, формирайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спорното право. В решението са обсъдени доказателствата за доходите и нуждите на дарителите, в т.ч. доказателствата за доходите им, здравословното им състояние и належащите нужди от храна, лекарства и консумативи; обсъдено е и обстоятелството, че от 2011 г. ищците са се установили да живеят при своя син, баща на ответника, където нуждите им от издръжка са покрити изцяло. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. ОСГК ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., съдът е изследвал и доколко с предоставянето на издръжка на дарителите в по-висок размер той би поставил себе си в по-неблагоприятно положение, предвид задълженията му за издръжка към три малолетни деца.
Неоснователен е и доводът за противоречие между формираните във въззивното решение изводи и тези в решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. ІV г.о. ВКС, в което е прието, че нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретна сума, която му е необходима за специфичните му нужди; че след като се установи средностатистическата месечна издръжка на едно лице за определен период следва да се съобразят и специфичните нужди на дарителя, за да се прецени трябва ли да се прибавят и други необходими средства, каквито са средствата, свързани със здравословното му състояние или други належащи нужди. При установяване на необходимите на дарителите средства за издръжка, въззивният съд е изхождал именно от специфичните им нужди, свързани със здравословното им състояние, съобразявайки ежемесечните им разходи за медикаменти, възрастта им и социалният им статус с оглед необходимите средства за обичайния им начин на живот.
Въпросът изпълнил ли е дареният задължението си да предостави издръжка на дарителите, когато предлаганата от него се различава от действителните им нужди не е обуславящ изхода на делото – изводите на съда, че от страна на надарения не е проявена непризнателност са формирани въз основа на доказателства, че предоставената от него издръжка е достатъчна за покриване действителните нужди на дарителите.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1565 от 22.07.2014 година по гр.д. № 105/2014 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: