О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 22.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4081 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 11099/2015 на Софийски градски съд е потвърдено решение № I-41-25 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 48154/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявени от Д. Н. Д. от [населено място] срещу [фирма] искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за сумата от 1790 лв., съставляваща дължима неустойка за незаконното прекъсване на електрозахранване за периода от 28.08.2012 г. до 11.10.2012 г. и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за възстановяване електроснабдяването в имот на ищеца, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лв., съставляваща обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди поради противозаконното прекъсване на електрозахранването е уважен за сумата 625 лева и отхвърлен като разликата до предявения размер. Като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника Ч. [фирма] да възстанови електрозахранването в имота на ищеца. Производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 146 лева, съставляващи стойност на ползвана през 2007 г. електроенергия и 18,46 лева и 22,76 лева законни лихви върху тази сума е прекратено като недопустимо.
В решението на въззивния съд е прието за установено, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по силата на договор за доставка на електроенергия в апартамент на ищеца, находящ се в [населено място],[жк]. На 28.08.2012 г. електрозахранването в имота на ищеца е било преустановено, поради наличие на незаплатени от негова страна суми за предоставена електрическа енергия за периода 16.03.2012 г. – 23.08.2012 г. Към датата на прекъсване на ел. захранването незаплатените задължения за 2012 г. са възлизали на 410.82 лв., а към 17.02.2015 г. дължимите от ищеца суми за потребена електроенергия са се увеличили в размер общо 628.45 лв. При така установените факти е прието, че действията на ответното дружество по прекъсване на електрозахранването са били извършени в съответствие с чл. 123 Закона за енергетиката (ЗИ), съгласно който доставчиците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Към момента на прекъсване на снабдяването с електроенергия, вкл. и до приключване на съдебното дирене, ищецът не е изпълнил задължението си за заплащане на ползвана през 2012 г. ел. енергия, поради което претенцията му за договорна неустойка и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от спиране на електрозахранването, както и за възстановяване на електрическото захранване в имота му са отхвърлени като неоснователни.
Прието е, че с влязло в сила решение от 13.04.2010 г. по гр. д. № 45713/2008 г. по описа на Софийски районен съд е било признато за установено, че ищецът Д. Д. не дължи на [фирма] сумата 146.12 лв., съставляваща цена на доставена ел. енергия за периода 01.01.2007 г. – 27.07.2007 г., както и сумите 22.79 лв. и 19,46 лева, съставляващи лихва за забава. След констатация, че предметът на гр. д. № 45713/2008 г. е напълно идентичен с предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, съдът е прекратил производството по повторно заведения иск на основание чл. 229, ал.2 ГПК.
Прието е за установено и че до 19.04.2013 г. по партидата на ищеца неправилно са фигурирали като непогасени задължения сумите, установени като недължими по гр. д. № 45713/2008 г. на Софийски районен съд (заплатени в хода на съдебното производство по делото), както и че ищецът е подавал многократно жалби, съдържащи оплаквания срещу тези погрешни счетоводни записвания, без ответното дружество да отговори и да коригира допуснатите нередовности. Липсата на своевременни мерки за поправка на погрешните счетоводни записвания е причинило на ищеца негативни изживявания, изразяващи се в възмущение, притеснения и тревоги, за които е определено обезщетение по справедливост в размер на 625 лева, присъдени на основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 11.10.2012 г., като за разликата до предявения размер от 1250 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение в отхвърлителната му част е постъпила от Д. Н. Д. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): порочно ли е съдебно решение, когато отказа на състава да се отведе не е мотивиран; съставлява ли неизпълнение на договор за доставка на електрическа енергия усвояването на банков превод в нарушение на чл. 76 ЗЗД; има ли право неизправната страна да се ползва от правата си по Договора, преди да е отстранила неизправността си по него; длъжна ли е страната да изпълни, когато насрещната страна е неизправна и следва ли доставчика на електроенергия да възстанови захранването, когато вземането е оспорено пред съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД и по чл. 124 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева (ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Материалният интерес по всеки от предявените искове е под 5000 лева, тоест под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба в тази част е недопустимо. Извън правомощията на Върховния касационен съд е да се произнася по валидността и правилността на съдебни актове, неподлежащи на касационен контрол, поради което повдигнатите от касатора правни въпроси не следва да бъдат разглеждани.
Обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване само в частта му по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за възстановяване електроснабдяването в имот, съставляващ апартамент № 3 в[жк], [жилищен адрес] [населено място]. Първият от повдигнатите от касатора въпроси, касаещи въззивното решение в подлежащата на касационно обжалване част – порочно ли е съдебно решение, когато отказа на състава да се отведе не е мотивиран, не дава основание за допускане на касационно обжалване. П. от ищеца отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал.1, т.6 ГПК е поради съмнение за безпристрастие на съдебния състав предвид допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото – основание, което не налага съдът да излага мотиви при отказ да уважи искането за отвод, а въпросът дали съдебният акт е порочен поради допуснати от съда процесуални нарушения се разрешава по пътя на инстанционния контрол.
Въпросът по приложението на чл. 123 и чл. 124 ЗЕ, а именно кога доставчика на електроенергия следва да възстанови захранването обуславя изхода на делото по претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По така повдигнатия въпрос липсва установена съдебна практика, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в тази му част при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът е освободен от внасяне на държавни такси в производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение от 10.02.2014 г. по гр.д. № 48154/2012 г. на Софийски районен съд, предвид което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без да се определя държавна такса за касационното производство.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 109463 от 21.06.2017 г., подадена от Д. Н.Д. от [населено място] срещу решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 11099/2015 на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение № I-41-25 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 48154/2012 г. на Софийски районен съд в частта по:
– иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за 1790 лв.,съставляваща дължима за периода от 28.08.2012 г. до 11.10.2012 г. неустойка за незаконното прекъсване на ел. захранване;
– иска с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 625.00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди поради противозаконното прекъсване на ел.захранването.
– иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 146 лева, съставляващи стойност на ползвана през 2007 г. електроенергия и 18,46 лева и 22,76 лева законни лихви върху тази сума.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 11099/2015 на Софийски градски съд в частта по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за възстановяване електроснабдяването в имот, съставляващ апартамент № 3 в[жк], [жилищен адрес] [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: