О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
София, 07.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2600 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. Г., чрез адв. З. Й. от АК Варна, против въззивно решение № 2698/19.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3383/2013 г., в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], Варна, представлявано от управителя П. Й. Д., чрез адв. М. П. П. от АК Варна, е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
[фирма], Варна е подало касационна жалба против същото въззивно решение № 2698/19.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3383/2013 г., в частта по инцидентния установителен иск с правно осн. чл. 74, ал. 1 КТ.
Излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Д. Г. Г. е отговорил, че няма основания за допускане на касационно обжалване, а също, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени адвокати, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Д. Г. Г. е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ против [фирма], Варна. Ответникът предявил инцидентен установителен иск за недействителност на трудовото правоотношение между страните.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил всички искове.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор. Д. Г. заемал длъжността „Технолог търговска експлоатация на корабите”, с място на работа – офиса на фирмата и изисквания за заемане на длъжността – висше морско образование с образователно-квалификационна степен магистър; квалификации – владеене на руски и английски език и компютърна грамотност. Съгласно нова длъжностна характеристика за същата длъжност, работодателят поставил изискване за заемане на длъжността притежаване на висше морско образование, специалност корабоводене, образователно-квалификационна степен „магистър”. Служителят е уволнен поради липса на нужното образование и съдът приел, че след като този факт е установен, заповедта за прекратяване на трудовия договор е законосъобразна. Отхвърлил и обусловените искове за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Работодателят е предявил инцидентен установителен иск за нищожност на трудовия договор, тъй като бил сключен със служител, който е трудоустроен с 94% нетрудоспособност, за което работодателят не е бил уведомен при сключване на договора. Твърди се, че договорът е сключен поради противоречие със закона или заобикаляне на закона – чл. 1 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, или поради порок на волята от страна на работодателя, защото бил умишлено въведен в заблуждение. По делото е установено, че Г., при постъпване на работа, е представил документ за медицински преглед с невярно съдържание – трудоспособен е, няма минали заболявания, няма и установена инвалидност. Спорът е дали с това е нарушена императивна материално правна норма, или е заобиколен закон, или това е рефлектирало в правната волева сфера на работодателя, като я опорочил. Въззивният съд приел, че с представяне на медицинския документа е изпълнено формалното изискване на закона, като за правния мир е ирелевантна истинноста му.
По касационната жалба на ищеца – Д. Г.:
Той е повдигнал следните правни въпроси: В случай на уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и наведен от работника довод за злоупотреба са право, вината на работодателя предполага ли се; при наведен от работника довод за злоупотреба с право, следва ли съдът да изследва въпросът за добросъвестността на работодателя, т.е. за логическото съответствие на относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива.
Поддържа се, че повдигнатите въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решения на Върховния касационен съд – по първия въпрос има противоречие с приетото в мотивите на решение № 173/08.04.2011 г. по гр.д. № 686/2010 г. на ІV г.о. ВКС, а разрешението по втория въпрос е в противоречие с решение № 248/23.04.2010 г. по гр.д. № 254/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 8/28.01.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. на ВКС ІІІ г.о.
Въпросите са от значение за постановения резултат, защото в исковата молба ищецът е въвел фактически твърдения и доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя при уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
По първия поставен правен въпрос има постановени решения по чл. 290 ГПК, с които изрично е даден отговор и той е задължителен за долустоящите в инстанционно отношение съдилища, като напълно се споделя от настоящия съдебен състав, а именно, че добросъвестността на работодателя се предполага до доказване на противното – в този см. решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 239/12 по гр.д. № 799/11 на ІV, решение по гр.д. № 284/12 на ІV г.о. на ВКС. Въззивният съд не е приел нещо различно, така че няма основания за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението на касатора – ищец.
Вторият въпрос, съдържа два подвъпроса, които уточнени от съда са – при наведен от работника довод за злоупотреба с право, съдът трябва ли да го изследва и какво е от значение при преценката за добросъвестност на работодателя.
По така уточнените подвъпроси не се установява противоречие с приложените от касатора решения, защото в тях е изяснено, че при определени обстоятелства, поведението на работодателя, включително фрапиращо несъответствие между обективната необходимост от въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността с логично относимите изисквания за изпълнение на същата, може да доведе до извод, че работодателят е действал недобросъвестно. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил довода за злоупотреба с право, но е приел, че такава не е установена. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне за отговор на въпроса какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
По касационната жалба на работодателя:
Той обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: 1. Представянето на неистински документ за медицински преглед, при първоначално постъпване на работа, съгласно Наредба № 4/93 г., попада ли в приложното поле на чл. 74 КТ и ако не, прилагат ли се субсидиарно правилата относно недействителността на договорите по чл. 26-33 ЗЗД; 2. представянето на същия документ, определящ ли е за субективната, свободна преценка на работодателя за качествата на работника и служителя, с оглед специфичните условия на труд, за липсата или наличието на риск за здравето на работника и служителя при възлагане на трудови задължения, за възможността или невъзможността на работника или служителя да упражнява видове трудови дейности при преценката на работодателя, които да формират правилното му вътрешно убеждение за встъпване в трудово правоотношение с конкретния работник или служител; 3. достатъчно ли е формалното от външна страна представяне на документ за медицински преглед съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба І 4, без изследване на неговото съдържание, за да се установи спазване на законовите изисквания; 4. представянето на неверен/неистински документ за медицински преглед съставлява ли заобикаляне на закона, поради липса на други нормативно установени изисквания; 5. ако представянето на неистински документ за медицински преглед рефлектира като порок на волята на работодателя за преценка дали да сключи трудов договор, то при сключването му, този порок пренесен ли е и в трудовото правоотношение, съответно попада ли под регламента на чл. 74 КТ и ако не, то прилагат ли се субсидиарно правилата на чл. 26-33 ЗЗД за недействителност на договорите, с оглед на договорната същност и на трудовото правоотношение; 6. следва ли в конкретната длъжностна характеристика да фигурира изискване за здравословното състояние на работника или служителя, като процесуална предпоставка за преценка на истинността или неистинността на представен документ за медицински преглед.
Касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като прилага и решения на ВКС, които съдържат принципни разрешения относно недействителността на договорите.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че от значение за постановения резултат, с оглед предявения инцидентен установителен иск и изложените съображения от въззивния съд, е следният, обобщен и уточнен правен въпрос – при умишлено представяне от работника на документ за медицински преглед, с невярно съдържание относно трудоспособността му, сключването на трудов договор с него нарушава ли императивна материалноправна норма, евентуално сочи ли на заобикаляне закона, евентуално опорочава ли волята на работодателя, който прави волеизявление поради въвеждане в заблуждение. Правният въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, така че касационно обжалване следва да бъде допуснато и по касационната жалба на работодателя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2698/19.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3383/2013 г. – в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ по жалбата на Д. Г. Г. и в частта по чл. 74 КТ по жалбата на [фирма], Варна.
Служителят Д. Г. Г. не дължи такси по делото.
УКАЗВА на касатора – работодател [фирма], Варна, в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба на [фирма], Варна ще бъде върната и производството по нея – прекратено.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: