О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1435
София,13.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4924 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ЮЗДП, Т.п. „Д….”, представлявано от Л. М. И., срещу въззивно решение № 266/30.04.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 244/2014 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна П. К. К., чрез адв. Д. Г., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноските за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, приподписана е от адв. Б. М. и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Радомирски районен съд, отменил заповед, с която на К. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са в трудовоправна връзка, като К. заема длъжността „главен лесничей”. Със заповед на директора на ТП „ДГСЗ Земен” му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Съдът намерил, че няма допуснати нарушения на трудовата дисциплина от К.. Изяснено е, че съгласно чл. 62 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите; протоколът за освидетелстване на сечището се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч, и се регистрира в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите в горния тридесетдневен срок.
Съдът установил, че К. е съставил нужните протоколи по утвърдения образец и не е доказано, че го е сторил след срока по чл. 62 от Наредбата – работодателят не е представил доказателства за това кога е приключила сечта и съответно от кой момент е започнал да тече 30-дневният срок и дали към датата на проверката – 04.12.2012г., срокът е изтекъл.
Установено е още, че подписването на протоколите е станало след въвеждането им в информационната система, тъй като такава била установената практика и било невъзможно подписването на протоколите преди те да са въведени в тази система. Посочено е също, че подписване може да бъде извършено в тридесетдневния срок по чл. 62 от Наредбата, а доколкото по делото работодателят не е установил кога е започнал да тече този срок, следва да се приеме, че подписите са положени до 30 дни след приключване на сечта. Въззивният съд е приел за недопустимо да се произнася по въпроса дали служителят е допуснал дисциплинарно нарушение поради нарушаване поредността от действия, регламентирана в чл.62, ал.2 от Наредба № 8, защото такъв довод е направен едва във въззивната жалба, а и не е мотив на самата заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание.
В изложението към касационната жалба са повдигнати са следните въпроси:
Нарушаването на поредността на действия от лицето, издало позволителни за сеч, предвидени в чл. 62, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите, представлява ли нарушение на трудовата дисциплина; посочването на нарушена правна норма в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание представлява ли излагане на мотиви по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
Първият въпрос е неотносим към постановения резултат, защото въззивния съд не е преценявал допуснал ли е нарушение на трудовата дисциплина К. поради неспазена поредност при издаване позволителни за сеч. Напротив, изрично е посочил, че няма да обсъжда подобен довод, въведен от работодателя във въззивната жалба.
Вторият въпрос също няма отношение към постановеното от съда. Въззивната инстанция не е приела незаконност на заповедта поради липса на мотиви в нея, а по съображения, че посочените в нея деяния не са установени, съответно не съставляват нарушение на трудовата дисциплина. В случая работодателят подробно е описал нарушенията на служителя, така че не стои и въпросът за възможността мотивите на заповедта да се изчерпват единствено с посочване на правна норма.
Не се установява и поддържаното противоречие с решение № 337/2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г. на ІV г.о. на ВКС. Въззивната инстанция не е отрекла възможността заповед за налагане на дисциплинарно нарушение да бъде мотивирана чрез препращане към цитиран в нея документ и дори изрично е посочила това в мотивите на въззивното решение. Напълно в съответствие с точното приложение на закона, както и със съдебната практика, съдът е приел за недопустимо обаче излагането на нови причини за налагане на дисциплинарно наказание в хода на съдебното производство. В този смисъл е посочил, че работодателят не може, при възникнал спор относно законосъобразността на наложеното наказание, да добавя нови мотиви към заповедта си, което би било в противоречие с чл. 195, ал.1 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 266/30.04.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 244/2014 г.
ОСЪЖДА ЮЗДП, Т.п. „Д…”, представлявано от Л. М. И., да заплати на П. К. К. сумата в размер на 800 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: