2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 09.06. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1691 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. М.-Ч., чрез адвокат М.Р. от АК–Х., против решение № 24/03.02.2016 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 726/2015 г.
Насрещната страна Ю…“ ДП С., Териториално поделение „Д…..“-И., представлявано от директора инж. Д. а е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Хасковският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд Ивайловград, е отхвърлил, като неоснователни, предявените от М. И. М.-Ч. искове, както следва: за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 139/02.06.2015 г. на директора на Териториално поделение „Д…“ (ТП Д.) – И., за незаконно; за възстановяване на заеманата длъжност „главен счетоводител“ при „Ю…“ ДП С. ТП „Д…“-И.; за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението – 6 месеца, считано от датата на уволнението – 03.06.2015 г., ведно със законната лихва.
За да постанови този резултат, съдът установил, че касаторът М. И. М.-Ч. била в трудово правоотношение с „Ю….“ ДП С. ТП „Държавно горско стопанство“-И. (наричано по-долу за краткост „ЮИДП ТП Д.-И.“), обективирано в Трудов договор № 154/04.06.2014 г. Ч. заемала длъжността „главен счетоводител“, попадаща в категория персонал „специалисти“. Установено било, че със Заповед № 139/02.06.2015 г. на директора на Териториалното поделение, трудовото правоотношение със служителката било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление № РД-14-19/10.12.2014 г. между директора на ЮИДП С. и новия директор на ЮИДП, ТП Д.-И. – инж. Д. Г. К.. Последният подписал заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение на М. И. М.-Ч.. По силата на договора за управление, на К. било възложено да ръководи и представлява териториалното поделение на Д.-И. за срок от 5 (пет) години, като сред правомощията му било прекратяването на трудовите договори със служителите в поделението – чл. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 6 от договора. Съдът приел, че длъжността „главен счетоводител“ попадала в категорията „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ, тъй като на главния счетоводител било възложено ръководството на финансовата дейност в предприятието.
В заключение, окръжният съд е счел, че заеманата от касатора длъжност била ръководна и уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ било законно.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с произнасяне по материалноправния въпрос дали длъжността „главен счетоводител“ винаги е такава от ръководството на предприятието и има ли значение дали съответната длъжност е в несамостоятелно обособена структура на работодателя, както и по въпроса дали за да упражни работодателят правото си да прекрати трудовия договор на лице от ръководството на предприятието, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е необходимо в съдържанието на договора за управление да се включи поставяне на нови задачи или програми.
Според касатора, разрешението по поставените правни въпроси се явява в противоречие със задължителна практика на ВКС: решение № 249/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1358/2012 г. на IV г.о на ВКС, решение № 481/13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 168/2011 г. на IV г.о на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр.д. № 819/2011 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 76/27.03.2012 г. по гр.д. № 937/2011 г. на III г.о. на ВКС.
Въпросът, свързан с тълкуването на чл. 328, ал. 2 КТ е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие. Представените с изложението съдебни решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, не влизат в противоречие с възприето от въззивния съд по настоящия спор: същественият елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е наличието на нов договор за управление с поставени конкретни бизнес задачи, като дали програмата е нова или припокрива визирани задачи по предходен стопански план, не обуславя законността на уволнението; всеки договор за управление следва да съдържа бизнес задача, с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието (съответното негово териториално поделение) трябва да постигне.
Въпросът дали длъжността „главен счетоводител“ винаги е такава от ръководството на предприятието и има ли значение дали съответната длъжност е в несамостоятелно обособена структура на работодателя е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат по спора, като се установява противоречие между тълкуването на въззивния съд и това, прието по реда на чл. 290 ГПК в решение № 249/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1358/2012 г. на IV г.о. на ВКС.
Налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 24/03.02.2016 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 726/2015 г.
Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: