Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр.София, 10.06.2014г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 5342/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, против въззивно решение № І-70 от 29.05.2013 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 824/2013 г.
Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по въпроса налице ли е идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни.
Въззивният съд в обжалваното решение приел, че е налице съкращаване на щата, когато съществуваща длъжност е заличена и на нейно място е създадена друга, която е с друго наименование и при съвместяване на функциите по заличената длъжност с нови.
В решение № 45 от 20.02.2013 г., постановено от ОС – Хасково по гр.д.№ 20/2013 г и решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 383/2013 г., е прието, че не е налице съкращаване на щата, а трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата.
Съставът на Върховния касационен съд приема за правилно това разрешение.
За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Възможно е работодателят да разпредели трудовите функции, по съществувала длъжност, за изпълнение между други служители, чийто трудови функции са съществено различни; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност; на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения, включително и чрез прибавяне на нови функции и задължения. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции.
Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
По касационните оплаквания:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Бургаски районен съд, с което е отменена като незаконна заповедта, на А. „М.” за прекратяване на трудовия договор с В. Д. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, той е възстановен на заеманата длъжност „митнически сътрудник” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4276 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Въззивният съд е приел, че длъжността, заемана от В. Д. е изцяло заличена, т.е., налице е съкращаване на щата. Създадена е друга длъжност, с друго наименование, в която се съвместяват функциите по заличената длъжност, ведно с допълнителни. При този извод, въззивната инстанция намерила, че изискването новосъздадената, различна по съдържание длъжност, да се заема по служебно правоотношение, не може да обоснове хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и уволнението на Д. се явява незаконно.
Решението е неправилно. То е необосновано и постановено в противоречие с даденото по-горе разяснение по тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. То следва да се касира, като спора се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд.
Видно от данните по делото, на мястото на старата длъжност е предвидено създаване на друга, но със сходни задължения и статут, без да се засягат същностните характеристики на трудовата функция. Следователно касае се за трансформация на длъжност, без заличаване на трудови функции, т.е., не е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Налице е законово установена промяна в изискванията за заемане на длъжността – по служебно правоотношение, което обосновава основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Уволнението на В. Д. на посоченото основание е законосъобразно. Исковете му са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Дължимите по делото държавни такси следва да останат за сметка на съдебната власт.
Служителят – ищец, няма право да получи сторените по делото съдебноделоводни разноски, а ответникът – работодателя, не е направил искане по чл. 78, ал. 3 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № І-70 от 29.05.2013 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 824/2013 г. , като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. С. Д. против А. „М.” за отмяна на заповед № 7415/23.07.2012 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по в размер на 4276,80 лв., чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихвата, считано от 245.09.2012 г. до окончателното изплащане на главницата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: