О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 10.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1030 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Й. П. срещу въззивно решение № 272/21.06.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 498/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. Й. П. е предявил против Прокуратура на Република България иск за сумата от 1 000 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян шок от повдигнато против него обвинение за тежко умишлено престъпление, отразило се негативно върху имиджа и доброто му име, довело до спиране на адвокатските му права и невъзможност да упражнява професията си, обостряне и хронифициране на заболяването му – параноидна шизофрения и инвалидизирането му; невъзможност да има нормален живот и семейство. Търси и компенсаторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2006 г до окончателното й изплащане.
Исковете са отхвърлени.
Въззивният съд приел за установено, че по повод подадена до Районна прокуратура – П. жалба против П. П. и С. П. е разпоредено образуването на предварителна проверка на основание чл. 191 от НПК, която да установи дали уличените лица са възбудили и поддържали заблуждение у трето лице относно действителното предназначение на получаваните от него суми с цел да набавят за себе си имотна облага и дали са му причинили имотна вреда, действайки като пълномощници в кръга на пълномощията си, което е престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В хода на проверката са снети обяснения от няколко лица, след което преписката е била изпратена в Районна прокуратура – П. с мнение за образуване на наказателно производство по чл. 209 от НК и по чл. 319 от НК срещу П. П. и С. П.. Преписката е връщана няколкократно за допълнителна проверка и с разпореждане от 05.03.2001г. е наредено започването на полицейско производство /дознание/ срещу П. П. и С. П. за това, че през 1999 г. с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали у трето лице заблуждение относно действителното предназначение на получаваните от него суми и с това са му причинили имотна вреда, действайки като пълномощници в кръга на пълномощията си. С постановление от 12.12.2001 г. на уличения С. П. е определена мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление на Районна прокуратура – П. от 02.04.2001 г. наказателното производство е спряно поради здравословното състояние на С. П., който страда от шизофрения и се намира на лечение, както и поради това, че П. П. е извън страната. С постановление от 17.06.2005 г. производството е възобновено и преобразувано като следствено дело № 935/2005 г. В хода на същото е установено, че П. П. е починала на 12.06.2002 г. в Италия. Поради това, а също и с оглед заболяването на С. П., с постановление от 02.03.2006 г. на Районна прокуратура П., на основание чл. 180, чл. 237, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НПК, е прекратено наказателното производство.
Въззивният съд е приел, че няма осъществена хипотеза по чл. 2 ЗОДОВ /преди изменението ДВ бр. 98/2012 г./, нито е доказано причиняването на описаните в исковата молба вреди в неимуществената сфера на ищеца.
К. е повдигнал въпроса /преформулиран от състава на ВКС според изложеното в т. 1 от изложението/ дали съдът може да разгледа иска, като го квалифицира по различен начин от ищеца по исковата молба /.
Той е от значение за постановения резултат, тъй като във въззивното решение е прието, че съдът има правомощия да се произнесе само и единствено по иска, с който е сезиран, който в случая е по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, но също така е прието, че казусът не може да попадне в нито една от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ. Прието е още, че не следва да се обсъжда искането на страната за приложение на друг закон, различен от ЗОДОВ, защото по този начин ще се стигне до произнасяне по непредявен иск.
Изясняването на повдигнатия въпрос не е необходимо с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото, тъй като по правния проблем е налице трайно, съвпадащо тълкуване в съдебната практика, включително задължителната по чл. 290 ГПК и промяната й не се налага с оглед промяна на обществените условия и законодателство.
Сам касаторът е приложил съдебни решения на Върховния касационен съд, постановени при действието на ГПК от 1951 г., отм., в които ясно и безпротиворечиво е дадено разрешение, различно от това в обжалваното решение, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно квалифицирано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК от касатора в пункт ІІ от изложението; не всички решения на състави на Върховния касационен съд са задължителни за съдилищата, а само тези по чл. 290 ГПК от 2007 г. в частта на дадения отговор, по който е допуснато касационно обжалване – за долустоящите на ВКС съдебни инстанции – срв. ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, т. 2, ТР 2-2010-ОСГТК ВКС, т. 2/.
Вторият правен проблем, поставен в изложението /преформулиран от съда от въпросите по пункт ІІІ в изложението/ е какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение.
Той е също от значение за постановения резултат, тъй като въззивната инстанция е приела, че освен неосъществен фактически състав по чл. 2 ЗОДОВ, искът е неоснователен и защото страната не е доказала причиняване на неимуществени вреди от воденото наказателно производство.
Обсъдени са съдебномедицински заключения и свидетелски показания за здравословното състояние на С. П., като съдът направил заключение, че не може да се установи по безспорен начин обостряне и хронифициране на заболяването параноидна шизофрения в резултат на наказателното преследване.
Не е ясно дали според съда в резултат на образуваното наказателно производство е накърнено доброто име на С. П., спрени са адвокатските му права, той е изпитвал притеснения от повдигнатото обвинение, но е направено заключение, че те не са предизвикали гореописаното здравословно състояние, а и не могат да се предполагат, а следва да се установят при конкретната личност.
Повдигнатият въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което е основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 272/21.06.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 498/2012 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: