4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1835 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие „О. д.“, [населено място], представлявано от директора К. А.-Д., чрез пълномощника старши юрисконсулт Д. В., срещу въззивно решение № 296/29.11.2016 г., постановено от Окръжен съд Кюстендил по в.гр.д. № 416/2016 г.
Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друга, с което исковете се отхвърлят.
Насрещната страна Р. С. Д., чрез адвокат Я. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, отговаря, чене са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния съд, са уважени предявените от Р. С. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както следва: за признаване на уволнението на Р. Д., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 368,58 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови този резултат, Окръжен съд Кюстендил приел за установено, че ищцата Д. заема длъжността „продавач-консултант“ в ОП „О. д.“, [населено място], считано от 24.08.2012 г. Трудовите задължения на Д. са да приема парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване – фактури, за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат и в касовата книга. През ноември 2014 г. е извършен вътрешен одит на ОП “О. д.“ от ръководител Звено „Вътрешен одит” към [община], като одитът обхваща периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г. Изготвен е окончателен доклад, в който се съдържат данни за нарушения на Закона за счетоводството, допуснати от главния счетоводител И., както и, че материалноотговорните лица М. и Д. – продавач-консултанти в магазина, са причинили на работодателя щети от липси в размер на 10 184,21 лева в рамките на няколко месеца. На 01.12.2014 г. директорът на предприятието иска от Д. да даде обяснения по чл.193 от КТ, във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина, довели до липса на стоково-материални ценности в магазина за траурни стоки. Тя представя писмените си обяснения на 03.12.2014 г., като в тях сочи, че до месец март са установени липси от провежданите ревизии, поради което няма обяснение за констатираните такива за период от шест месеца в размер на около 10 000 лева. Със заповед № 189/09.12.2014 г. на директора на ОП „О. д.“ Д. е уволнена дисциплинарно поради системни нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа, увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и злоупотреба с доверието на работодателя. В заповедта е посочено, че извършените от Делийска нарушения са установени с одитен доклад за извършен вътрешен одит за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г. и представляват нарушения по събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности в магазина, отговорността за които носи Делийска, тъй като е служител, който осъществявал отчетническа дейност.
Въззивният съд приел, че заповедта е немотивирана – в нея не са посочени изискуемите се законови реквизити: нарушителят, нарушението – с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, по който се налага и не е спазено безусловното изискване за посочване на време на извършване на всяко едно от нарушенията, а вместо това е отбелязана само датата, на която е постъпил одитният доклад, към който препраща заповедта за уволнение; с препращането към одитния доклад нередовностите в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са санирани, тъй като по делото няма данни за връчване на одитния доклад на Делийска, а единствено, че на последната е представен предварителен доклад от одитора в процедурата по извършване на одита.
В заключение въззивната инстанция заключила, че заповедта е немотивирана, съставена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ и препятства възможността на служителя да организира защитата си. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени и съдебноделоводните разноски са възложени на работодателя.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ с материалноправен въпрос, свързан с тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ и конкретно счита ли се за изпълнено изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг документ, който не е връчен на наказвания служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който е съобщен на наказвания служител.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат – единственото съображение на съда, за да приеме уволнението на Д. за незаконно е нарушени на чл. 195, ал. 1 КТ, като в тази връзка е изложил съображения, пряко свързани с поставения от касатора материално правен въпрос. Той е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да се допусне поради осъществена хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 296/29.11.2016 г., постановено от Окръжен съд Кюстендил по в.гр.д. № 416/2016 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 75 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: