О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 28.09.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2764 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. С. С., чрез адв. Р. П. от АК Р., срещу въззивно решение № 30/09.03.2015 г., постановено от Разградския окръжен съд, по гр.д. № 30/2015 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Исперихски районен съд, отхвърлил исковете.
За да постанови този резултат, съдът установил, че А. С. С. заемала длъжността „домакин” в ТП „Д. С.” [населено място], за което се изисквало притежаване на средно образование. Със Заповед № 43/24.03.2014 г. на директора на „СЦДП” ДП – [населено място], поради повишаване изискванията на счетоводна и извънсчетоводна отчетност в ТП „Д. С.” [населено място], във връзка с необходимостта от възлагане на обществени поръчки, и на основание Решение на УС от 17.03.2014 г., във вр. с чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите, е била изменена минималната образователна степен за длъжността „домакин” в щатното разписание на ТП „Д. С.” [населено място] от средно на средно – специално икономическо, специалност „оперативно счетоводство” или „финансова отчетност”. Утвърдено било длъжностно разписание на длъжностите в предприятието, в сила от 24.03.2014 г., съобразено със заповедта. А. С. притежава завършено средно образование и има придобита професионална квалификация по професия „дивечовъд”, специалност „Горско и ловно стопанство” . Работодателят връчил на С., при отказ, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, считано от 08.04.2014 г., поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността. По делото е представена нова длъжностна характеристика за длъжността „Домакин”, която не била връчена на служителя, нито било отбелязано утвърждаването й от работодателя. Установено е също така, че С. била уволнявана последователно три пъти от работодателя и съответно възстановявана на работа от съда. След последното й възстановяване, тя започнала работа на 10.02.2014 г. Въззивният съд направил извод, че заповедта за уволнение на С. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законосъобразна. Посочил, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност – тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход. Изяснено е, че злоупотреба с права от страна на работодателя в посочената хипотезата е налице, когато е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът следва да прецени не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават наличие на злоупотреба с право. В тази връзка, индикация за злоупотреба с право биха били напр. едни съвсем произволни промени в изискванията за заемане на длъжността, които не кореспондират с характера на работата или нуждите на производството, но в случая, на домакина в предприятието са възложени и нови задължения, свързани със проследяване и подготвяне на информация по процедури по ЗОП и ЗДС, които имат отношение със снабдяването и съхраняването на стоки, материали и инвентар в предприятието, каквото е и основното задължение на тази длъжност. Съдът посочил, че работодателят е уволнявал три пъти преди това С., но само поради това не може да се достигне до категоричен извод, че в случая е използвал възможността по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение със С.. Нейна е тежестта да докаже фактите, обуславящи злоупотреба с право, както изрично е указано и в доклада по делото от първата инстанция. Новото изискване за образование е въведено по решение на УС на предприятието-шапка и е съобразено със съответна заповед на директора на същото.
В заключение, съдът е достигнал до заключение, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и работодателят не е злоупотребил с право при уволнението на С..
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Обуславя допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: може ли да се приеме, че е налице промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „домакин” като основание за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят не е утвърдил нова длъжностна характеристика, с която да е възложил нови трудови функции и има ли тя доказателствено значение за решаване на спора; налице ли е злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато: 1. променя вида средно образование без да изменя съществено трудовите функции за заеманата от служителя длъжност и 2. целта на прекратяване на трудовия договор със служителя е чрез извършената промяна в образованието да се заобиколи закрилата за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която не е била спазена при предходно уволнение; необходима или целенасочена е въведена промяната в изискването за образование на заеманата длъжност, при положение, че работодателят не е утвърдил нова длъжностна характеристика.
Касаторът твърди, че по поставените правни въпроси разрешението на въззивния съд противоречи на следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (не уточнява относимостта им към отделните въпроси) – решение № 239/21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 799/2011 г. на ІV г.о.; решение № 85/19.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 143/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 417/19.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 143/2011 г. на ІV г.о., решение № 71/24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 284/2012 г. на ІV г.о.
Насрещната страна, чрез адв. К. Д., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Счита, че по първия поставен въпрос в изложението, въззивният съд не е постановил решение в противоречие с цитираните по-горе решения, както и, че даденото тълкуване е в съответствие с решение № 800/22.03.2011 г. по гр.д. № 766/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 215/08.07.2010 г. по гр.д. № 166/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Въпросът дали е налице злоупотреба с право от работодателя с цел заобикаляне на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е неотносим, защото подобно фактическо твърдение не е посочено в исковата молба – арг. решение № 239/21.05.2012 г. по гр.д. № 799/2011 г. на ІV г.о., решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 871/2010 г. на ІV г.о., решение № 345/16.03.2014 г. по гр.д. № 3868/2013 г. на ІV г.о. на ВКС. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът налице ли е злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато целта на прекратяване на трудовия договор със служителя е, чрез извършената промяна в образованието, да се заобиколи закрилата за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която не е била спазена при предходно уволнение, е неотносим към постановеното от съда. Въззивният съд не е разглеждал подобна хипотеза, а и това би било недопустимо, защото е извън предмета на спора. Ищецът е този, който чрез въвеждане на твърдения за факти, вкл. такива, обуславящи според него злоупотреба с право от страна на работодателя, определя предмета на иска. Доводът за наличие на злоупотреба с права е правен извод (квалификация на осъществили се фактически твърдения), на изследване и съответно доказване подлежат самите фактическите твърдения, от които, според страната, се следва извод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, доколкото са въведени в срок и по надлежен ред в предмета на спора – в този смисъл е и постановеното от ВКС в представеното от касатора решение № 239/21.05.2012 г. по гр.д. № 799/2011 г. на ІV г.о.
Другите правни въпроса, повдигнати в изложението, са от значение за постановения резултат, но разрешението на въззивния съд не противоречи на тълкуването, дадено в приложените от касатора съдебни решения, както и на тези, посочени от ответника – работодател. Трайно установената практика на Върховния касационен съд, включително и тази, намерила израз в съдебните решения, на които са се позовали насрещните страни, е непротиворечива. За да промени работодателят изискванията си за образование за заемане на дадена длъжност, не е необходимо да е възложил и нови трудови функции на съответната длъжност, поради което, само поради това не може да се направи извод за целенасочено уволнение на даден работник или служител в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ; не е нужно и утвърждаване на нова длъжностна характеристика, съдържаща нови трудови функции, за да е законно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. От друга страна, въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжностна са обективни факти, които нямат отношение към връчване на длъжностната характеристика, а съответното изменение на изискванията за заемане на длъжността може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства. В случая, въззивният съд е установил наличие на промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „домакин” от анализа на всички събрани по делото писмени доказателства.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 30/09.03.2015 г., постановено от Разградския окръжен съд по гр.д. № 30/2015 г.
ОСЪЖДА А. С. С. да заплати на СЦДП – ДП ТП Д. С., [населено място], сумата в размер на 1000 лв., сторени съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: