2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 26.02. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 403 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. В. М. и по касационна жалба на ответника П. . (П.) срещу решение № 189/02.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 403/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 301/27.05.2015 г. по гр. дело № 428/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд (ПзОС), като краен резултат, ответникът е осъден да заплати на ищеца, по предявения по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2014 г. до окончателното ? изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство по ДП № 3/2011 г. на ОД на МВР – [населено място], проведено по н.о.х.д. № 2057/2011 г. на Пазарджишкия районен съд (ПзРС), в.н.о.х.д. № 279/2012 г. на ПзОС, н.о.х.д. № 1036/2012 г. на ПзРС, в.н.о.х.д. № 662/2012 г. на ПзОС и н.д. № 1458/2013 г. на ВКС, за престъпление по чл. 348, б. „а“, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 64 и чл. 79 от ЗЕС, за което е оправдан с присъда от 28.05.2013 г. на ПзОС, влязла в сила на 10.04.2014 г.; като искът за обезщетение е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 22 000 лв.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответникът – в осъдителната. Двете касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част от въззивното решение при определянето размера на процесното обезщетение, като се навеждат касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. И двете страни не са подали в срока за това, отговор на касационната жалба на насрещната страна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва ли да се отчитат само негативните резултати, които са причинени от преки конкретни действия на прокуратурата или следва да се отчетат и тези, които са последвали от други органи или лица (например медийни публикации и др.), но са последвали в резултат и като отражение от наказателното преследване от прокуратурата, и следва ли тези допълнителни негативни последици да се приема, че са в причинно-следствена връзка от воденото от прокуратурата наказателно производство, въпреки че тя не е предприела тези конкретни действия; и 2) при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва ли да се отчита продължителността във времето на наказателното производство, водено срещу ищеца, и в тази връзка, какъв срок (продължителност) на наказателното производство следва да се приеме за разумен. Касаторът-ищец навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с: решение № 244/25.07.2013 г. по гр. дело № 1205/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 302/04.10.2011 г. по гр. дело № 78/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ако лицето бъде оправдано по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и относно преценката за причинната връзка между незаконния акт и вредите с оглед техния размер; и 2) относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Жалбоподателят-ответник навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, също по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с: ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 5/13.03.2013 г. по гр. дело № 638/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 25/11.02.2014 г. по гр. дело № 5302/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), изведените и от двете страни правни въпроси, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 10 000 лв., въззивният съд е отчел следните обстоятелства: Взел е предвид причинените на ищеца емоционални вреди от воденето на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; обстоятелството, че ищецът е бил двукратно признат за виновен и осъден от районния съд. Приел е и че освен наказателното производство, срещу ищеца е било проведено и административно-наказателно производство, допринесло за негативните преживявания, но за което прокуратурата не отговаря, както и за медийната публикация за обвинението, за което прокуратурата не е изнасяла информация. Въззивният съд е отчел, че е било повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко, както и че ищецът не е бил задържан, наложена му е била най-леката мярка за неотклонение „подписка“; продължителността на наказателното производство е била 2 години, 6 месеца и 7 дни, като обвинението в извършване на престъпление по чл. 348, б. „а“, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 64 и чл. 79 от ЗЕС, е било поддържано за целия посочен период, включително след постановяването на оправдателна присъда от окръжния съд, която е била протестирана; създадена е била реална опасност от разрушаване на бизнеса на ищеца, пряко бил засегнат статутът му на едноличен собственик на капитала и управител на охранителна фирма, усещането му за свобода и чест. Същевременно, апелативният съд е приел, че по делото не е установено, от страна на касатора-ищец, действията на прокуратурата да са довели до значимо отдръпване на клиенти от услугите на охранителната му фирма, както и причинената психотравма да е дала трайни последици върху живота и здравето на ищеца.
Излагайки горните мотиви относно определянето размера на присъденото обезщетение, апелативният съд е разрешил изведения от страните (обобщен, уточнен и преформулиран от съда) правен въпрос, в противоречие със сочените: т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В тази задължителна практика на ВС и ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В случая, въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички, приети за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 189/02.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 403/2015 г. на Пловдивския апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец И. В. М., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.