2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 08.01. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 709 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 41/06.03.2012 г., изменено в частта му за разноските с определение № 128/11.04.2012 г., постановени по въззивно гр. дело № 25/2012 г. на Видинския окръжен съд (ВдОС). С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 511/24.11.2011 г. по гр. дело № 505/2011 г. на Видинския районен съд и вместо това са частично уважени предявените от А. Й. Г. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като дружеството-касатор е осъдено да заплати на ищцата сумата 3 356.41 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на професионално заболяване „хроничен астматичен бронхит” и свързани с необходимостта от спазване на хигиенно-диетичен режим за периода 01.05.2010 г. – 31.12.2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.03.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата 79.27 лв. – лихви за забава за периода 01.05.2010 г. – 17.03.2011 г.; в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени в десет пункта правни въпроси, които – уточнени, конкретизиран и обобщени (съгласно правомощията на ВКС по т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като формулировките на жалбоподателя в значителна степен се припокриват по съдържание помежду си), се свеждат до следното: 1) може ли ищецът успешно да претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие твърдяно професионално заболяване, при положение, че не е представил по делото експертно решение (ЕР) на ТЕЛК/НЕЛК, с което да е установен професионалният характер на заболяването; 2) може ли само въз основа на влезли в сила съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за предходни периоди, съдът да приеме наличие на професионално заболяване; 3) следва ли ищецът да докаже с доказателства, относими към процесния период, предписването и употребата на лекарства и спазването на здравен режим; 4) следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ при направено от ответника-работодател възражение пред първата инстанция и при представени доказателства пред въззивната инстанция за получавана през процесния период от ищеца социална пенсия за общо заболяване, което съвпада с твърдяното професионално такова; и 5) следва ли при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди от професионално заболяване при спазван хигиенно-диетичен режим и употреба на лекарства съдът да отчита наличието на присъдено обезщетение по чл. 200 от КТ за разликата между получаваната социална пенсия и работната заплата на друг работник на същата длъжност при работодателя-ответник. Жалбоподателят поддържа в изложението си, чe тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 157/01.07.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, както и с въззивно решение № 222/12.10.2011 г. по гр. дело № 372/2011 г. на ВдОС. Последното, обаче е представено в препис от касатора, без данни и доказателства да е влязло в сила, поради което то не би могло да формира противоречива съдебна практика, респ. не би могло да обуслови допускане на касационното обжалване на въззивното решение по настоящото дело (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. Й. Г. в отговора си поддържа становище и подробни съображения за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че професионалният характер на процесното заболяване на ищцата „хроничен астматичен бронхит” е установен с влезли в сила съдебни решения, с които са уважени искове между същите страни и със същото правно основание, но за други, предходни периоди, както и с приетото по делото заключение на медицинската експертиза. Въззивният съд е обсъдил и представените по делото, ЕР № 0309/09.02.2006 г. на ОДПФЗС-В. и ЕР № 3960/13.11.2003 г. на МЗ-МБАЛ-П., като е приел, че с тях на ищцата е призната 72 % неработоспособност, като водещата диагноза е „глухота”, но са изброени и други заболявания, измежду които „двустранна базална пневмосклероза”, „ХОББ – бронхиален тип” и „хроничен обструктивенен бронхит”, както и че с това също се потвърждава професионалният характер на процесното заболяване. В тази връзка са изложени съображения, че не е необходимо при всяко предявяване на иск за обезщетение по чл. 200 от КТ да се издава ново решение на ТЕЛК или НЕЛК, като е достатъчно веднъж заболяването да е признато за професионално, а ищецът следва да установи, че продължава да търпи вреди от това заболяване и съответно да установи размера им, когато те са имуществени. Приет е за основателен и доводът на ищцата, че влезлите в сила съдебни актове за присъждане на обезщетения за предходни периоди се ползват със сила на пресъдено нещо, включително и относно професионалния характер на заболяването. Въз основа събраните по делото свидетелски показания и експертни заключения, въззивният съд е приел и че ищцата действително е направила разходи за спазването на хигиенно-диетичен режим, като за процесния по делото период те са в размер на присъдената сума 3 356.41 лв.
С посоченото и представено от касатора, решение № 157/01.07.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК между същите страни, е възприето друго разрешение на първите два от горепосочените правни въпроси.
По първия правен въпрос, който е бил изрично поставен и по това дело на ВКС и на който е дадено разрешение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е цитирано решение № 185/27.05.2010 г. по гр. дело № 5264/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е прието следното: За да бъде прието едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред, който е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 год. / отменени/, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на работоспособността от 2005год. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/ от 2008 год. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в цитираната НРСРПООПБ. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от НРСРПООПБ признаването на професионалната болест става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица органи и организации в страната. Тези експертни решения имат двойствен характер – от една страна същите имат характер на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. При липса на такова решение или непредставянето му по делото, твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване е недоказано и обуславя отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
Вторият правен въпрос е обсъден в същото решение № 157/01.07.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, при разглеждането на наведените с касационна жалба касационни основания по това дело. Прието е, че без значение за основателността на иска по чл. 200 от КТ е обстоятелството, че по друг иск за обезщетение за вреди в резултат от същото заболяване съдът е приел, че то има професионален характер, както и че представените в тази връзка решения отразяват съдебна практика, свързана с приложението на чл. 159 от КТ от 1951 г. (отм.), която е изоставена, предвид отмяната на дял ІІІ от КТ от 1951 г.
Видно от горното, въззивният съд е решил първия правен въпрос в противоречие с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 157/01.07.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 185/27.05.2010 г. по гр. дело № 5264/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, поради което е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Вторият правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, което също е основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Останалите три правни въпроса не са разрешени с посоченото и представено от касатора, решение № 157/01.07.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като касаторът не навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен това, четвъртият и петият правни въпроси не са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, поради което не представляват в случая и общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, по правните въпроси: 1) може ли ищецът успешно да претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие твърдяно професионално заболяване, при положение, че не е представил по делото експертно решение (ЕР) на ТЕЛК/НЕЛК, с което да е установен професионалният характер на заболяването; 2) може ли само въз основа на влезли в сила съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за предходни периоди, съдът да приеме наличие на професионално заболяване.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 68.71 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 41/06.03.2012 г., изменено в частта му за разноските с определение № 128/11.04.2012 г., постановени по въззивно гр. дело № 25/2012 г. на Видинския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 68.71 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.