6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 26.03.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3246 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от З. к. за п. и у. „Д.““ (З.), представлявана от председателя си И. В. В., чрез адв. И. М. от АК-П., срещу въззивно решение № 198 от 17.05.2017 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 964/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени..
Насрещната страна Н. Г. Н., чрез адв. А. Д., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения, които по същество са за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е отменено решението на първостепенния съд, е отменено уволнението на Н. Г. Н., , извършено от Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тя е възстановена на заеманата преди това длъжност „касиер-счетоводител”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5 452,20 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 11.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, Плевенският окръжен съд приел за установено, че ищцата Н. Г. Н. работила в кооперацията – ответник на длъжността „касиер-счетоводител” по силата на трудов договор № 5 от 18.07.2011 г. Със Заповед № 007/24.06.2016 г. на работодателя, подписана от И. В. В. (според уточненията, депозирани в съдебно заседание пред окръжния съд), трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 27.06.2016 г. Заповедта е връчена при отказ, на 24.06.2016 г.
Съдът установил, също така, че за периода м.юни 2015 г. – м.юни 2016 г., както и към датата на постановяване на въззивното решение по трудовия спор, относно действащия Устав на кооперацията и кой е неин председателя, са налице съдебни спорове.
Съгласно устава на З., вписан в Търговския регистър от 28.09.2009 г. щатното разписание на ръководните и изпълнителски кадри се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание.
Поискано е вписване в ТР на прието решение, взето на отчетно-изборно събрание, проведено на 03.01.2016 г., за приемане и утвърждаване на нов Устав на кооперацията, съгласно който въпросите относно щатното разписание са възложени единствено в компетентността на УС.
При прекратяването на трудовия договор с Н. Н. са съобразени правилата по новия Устав, предложението на УС не е внесено за обсъждане от ОС, нито е утвърдено от ОС.
С решение от 23.11.2016 г. по т.д. № 94/2016 г. на Плевенския окръжен съд, невлязло в сила към датата на постановяване на въззивното решение, е признато за установено по реда на чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР, по предявения иск от А. И. Н. по отношение на З. „Д.“, че на 14.05.2016 г. в ТР по партидата на кооперацията са вписани несъществуващи обстоятелства, между които и за приемане и утвърждаване актуален устав на кооперацията на основание взето решение на ОС от 30.01.2016 г., което не се е състояло, като извършеното вписване е отменено.
Преди това съдът, на осн. чл. 61 ЗК е спрял изпълнението на решенията на ОС на З. от 03.01.2016 г. до постановяване на влязло в сила решение по иска по чл. 58 ЗК.
Въззивният съд приел, че към 02.06.2016 г. тричленният състав на УС, при висящите съдебни спорове и спрените за изпълнение решения от 03.01.2016 г., най-малкото е следвало да отчете поредицата процеси и висящи съдебни дела, като предприеме управление на З. по неоспорените решения на ОС З., както добросъвестността изисква.
От друга страна, решението на ОС от 03.01.2016г. е признато за незаконно и вписаното обстоятелство е заличено с решението на търговския съд, макар и невлязло в сила. Въззивният съд по настоящото дело е посочил, че кооперацията не само, че не се явява трето лице за вписваните промени лице, а техен инициатор и страна, която се ползва от тези промени, но е и недобросъвестно. Кооперацията е запозната с начина на вземане на тези решения от ОС, а и се ползва от промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТР. В този смисъл, не основателни са доводите, че съдебните решения за отмяна на решенията на ОС на кооперацията по чл. 58 КТ нямат обратно действие, а действат занапред – такова е действието им спрямо третите добросъвестни лица – чл. 599 ГПК. Както е изяснено в ТР № 1/2002 г. на ОСГК, оповестителният ефект на вписванията на несъществуващи обстоятелства няма действие спрямо членовете на търговското дружество за времето от вписването до заличаването им – тази постановка е относима и по отношение на кооперациите. Съдът е пояснил,че ако се възприеме тезата на З., че след като решенията по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на ръководните органи на кооперацията като незаконосъобразни имат действие само занапред, а наред с това, макар и незаконосъобразни, са вписани промените в охранителни регистърни производства в ТР въз основа на тези решения, то от момента на вписването до тяхното заличаване поради незабавното действие на решенията за вписване, те са породили материалноправно действие на действителни и законосъобразни решения на ръководните органи на кооперацията, означава да се допусне от собственото неправомерно поведение на кооперацията, същата да черпи права в споровете със своите член-кооператори.
В заключение съдът приел, че не е имало валидно взето решение за изменение на щатното разписание в кооперацията, съобразено с устава от 2009 г. и поради това, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с Н. Н., е неосъществено. Заповедта се явява незаконна и искът за отмяната й уважен, както и обусловените от нея претенции за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение.
Кооперацията – касатор обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: изборът на председател и УС от проведено Общо събрание на кооперация поражда ли незабавно действие спрямо вътрешните отношения между кооперацията и член-кооператорите и с оглед на това, преди вписване на съответните промени в Търговския регистър, УС могъл ли е да вземе решение за съкращаване на щата, като ако не е можел, след вписването на промяната в ТР, това решение може ли да породи правните си последици или се явява издадено от некомпетентен орган; отмяната на решения на Общото събрание на кооперация за избор на управителни органи и приемане на нов устав има ли обратно действие по отношение на взетите от управителните органи решения, издадените документи за съкращаване на щата и заповедите за прекратяване на трудови правоотношения; исковете по чл. 58 от Закона за кооперациите (ЗК) и чл. 29, ал. 1, пр. 3 от Закона за търговския регистър (ЗТР) обуславят ли развитието на производство по трудов спор, по който кооперацията е страна, относно въпроса за представителната власт на управителните органи на кооперацията; издаденото по чл. 61 от ЗК определение за спиране изпълнението на взетите от ОС решения разпростира ли действието си и по отношение на решенията, взети от ОС, проведени преди датата на издаденото определение за спиране на изпълнението; издаденото по чл. 61 от ЗК определение за спиране изпълнението на взетите от ОС решения налага ли ограничение за издаване на вътрешноведомствени документи от страна на управителните органи във връзка с трудовите правоотношения и в частност – съкращаването на щата.
Въпросите, свързани с избора на нов председател на Управителния съвет на кооперацията, съответно валидността на неговите действия, са без значение за постановения резултат, защото, макар и посочени като едно от основанията на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, те не са разгледани от въззивния съд по същество и крайният му извод не е обусловен от извод за нелигитимност на лицето, извършило действия като председател на кооперацията при издаване на заповедта, предмет на трудовия спор.
Без значение са и така поставените въпроси за действието на акта по чл. 61 ЗК, защото въззивният съд само го е съобразил като обстоятелство, имащо отношение към добросъвестността на работодателя.
Въпросите, свързани с действието на решението по чл. 58 ЗК също са неотносими, защото въззивният съд е приел че такова има спрямо третите лица, а и посочените от касатора съдебни решения не сочат на нещо различно от приетото от въззивния съд, което касае тълкуването и приложението на чл. 599 КТ.
Въпросите, свързани с наличието на съдебни спорове по чл. 58 ЗК относно действащия устав на кооперацията, висящи по време на трудовия спор, са относими към предмета на делото и са от значение за постановения резултат. Уточнен от състава на Върховния касационен съд въпросът какво е значението на висящи съдебни дела с правно осн. чл. 58 ЗК относно обстоятелства, явяващи се преюдициални за законността на заповедта за уволнение, спрямо висящия трудов спор, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което обуславя хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Въпросът, също така, е от значение и за евентуалната допустимост на въззивното решение, което е и допълнително основание за допускане на касационно обжалване, доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допустимостта на решението в обжалваната му част.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 198 от 17.05.2017 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 964/2016 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 210 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: