Решение №408 от 26.3.2013 по гр. дело №2359/2359 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 26.03.2013 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1301 по описа за 2012 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ПК „Л.”, София срещу въззивно решение от 04.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5224/2012 г.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, но се излагат единствено доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна В. С. Л. чрез адв. А. О. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. С. Л. е предявила против ПК „Л.” – в ликвидация иск за установяване, че между нея в качеството й на председател на кооперацията и последната не съществува трудово правоотношение и да се обяви недействителност на заповед № 2/14.07.2010 г. на ликвидатора на ПК. В евентуалност, при отхвърляне на този иск, са предявени обективно кумулативно претенции за отмяна на заповед № 2/14.07.2010 г. на ликвидатора, с която е прекратен трудовия договор на Л., за възстановяването й на заеманата преди това длъжност „председател” и за заплащане на обезщетение от 4740 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ.
Първостепенният Софийски районен съд признал за установено, че „правоотношението между В. С. Л. и ПК „Л.” – в ликвидация, не е трудово”
Не се е произнасял по други претенции.
Въззивният съд потвърдил това решение.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса може ли ликвидаторът на кооперация, обявена в ликвидация, да прекратява всякакви договори на кооперацията, сключени преди нейното обявяване в ликвидация, включително и трудови, както и да се разпорежда с нейното движимо и недвижимо имущество, без да е необходимо решение на ОС на член кооператорите за това.
Въпросът е неотносим към постановения резултат, защото съдът изобщо не се е занимавал със заповед № 2/14.07.2010 г., нито е постановил решение, с което да я отменя; тя съществува в правния мир.
Въпросът „договор, сключен на основание КТ и вписан като такъв в НАП, следва ли да бъде прекратен на основание друг нормативен акт”, уточнен от касационната инстанция – какъв е договорът между ПК и нейния председател, когато е оформен като трудов и е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, е от значение за постановения резултат относно вида на правоотношението между страните във връзка с длъжността „председател”. По делото е установено, че В. С. Л. е член кооператор. Съгласно устава на кооперацията Общото събрание избира и освобождава председателя с явно гласуване; председателят на кооперацията е и председател на управителния съвет. Установено е още, че на 01.09.2009 г. Потребителната кооперация, представлявана от член на УС и председател на извънредното ОС от 23.03.2008 г., провело избора за председател, сключил трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ с В. С. Л..
Въпросът, също така е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира още, че въззивното решение трябва да бъде допуснато и с оглед преценката на неговата валидност – наличие на правен интерес от иск единствено за установяване вида на правоотношението между страните, след като целта по делото е Л. да продължи да изпълнява функциите на председател на кооперацията.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 04.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5224/2012 г.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top