О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София, 03.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3175 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. П. Г. срещу определение № 75/06.03.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 267/2013 г. на Търговищкия окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото въззивно гр. дело, решение № 3/30.01.2014 г. – в частта му за разноските.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че с решението жалбоподателката е осъдена да заплати на противната страна разноски, включващи държавни такси, каквито ищцата не дължи, както и юрисконсултско възнаграждение, за плащане на каквото няма документи по делото.
Ответното [фирма] не е подало отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, ищците – работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото – работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът – работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство. По същите съображения, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от КТ, при отхвърляне на иска му, ищецът – работник или служител дължи на работодателя – юридическо лице или едноличен търговец, и съдът присъжда в полза на последния, и разноски за адвокатско възнаграждение, ако той е бил защитаван от юрисконсулт. Тъй като юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение към съответните работодатели, последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. – заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е достатъчно да е установено по делото, че съответният юрисконсулт, представляващ работодателя, е негов служител, като не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. Размерът на разноските за юрисконсултско (адвокатско) възнаграждение, които се присъждат в полза на работодателя-ответник, се определя от съда според фактическата и правна сложност на делото, като този размер не може да е по-нисък от минималния размер, определен съгласно разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М., освен ако самият работодател не претендира по-малък размер на тези разноски.
Като е отказал, по аналогични съображения в мотивите към обжалваното определение, да измени постановеното по делото въззивно решение в частта му относно разноските, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, кой то следва да бъде потвърден.
Основание за промяна на присъдените с въззивното решение разноски няма и предвид това, че с определение на настоящия съдебен състав, произнесено и постановено в днешното закрито заседание от 18.09.2014 г. по гр. дело № 3176/2014 г. на ВКС, ІV-то гр. отд., това въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, т.е. – изходът на материалноправния спор по делото остава непроменен.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75/06.03.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 267/2013 г. на Т. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.